2 мин за четене
Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ Имате ли нови книги“. Беше завършил Богословиe, но не работеше, техните имаха малък бизнес и той им се мотаеше в краката, колкото да се каже, че не е безполезен. Нисък, с къса коса и румени бузи. Много уважителен и твърде стеснителен. Един ден му казах, ти само богословски книги ли четеш, да не би нещо да си се объркал във вярата си. И тогава той ми отговори нещо, което силно ме учуди.
-Нямате ли някое момиче да ме запознаете, искам да се оженя. Искам да съм свещеник, а затова трябва да съм семеен.
Понякога ме питаше по телефона как е времето в Търново, живееше наблизо извън града. Да си носи ли чадър, ще има ли буря, много ли е студено, за да си вземе и топла дреха. Купуваше си малки книжки, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация