Имате ли нови книги

              Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше  хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…   

       Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ Имате ли нови книги“. Беше завършил Богословиe, но не работеше, техните имаха малък бизнес и той им се мотаеше в краката, колкото да се каже, че не е безполезен. Нисък, с къса коса и румени бузи. Много уважителен и твърде стеснителен. Един ден му казах, ти само богословски книги ли четеш, да не би нещо да си се объркал във вярата си. И тогава той ми отговори нещо, което силно ме учуди.

-Нямате ли някое момиче да ме запознаете, искам да се оженя. Искам да съм свещеник, а затова трябва да съм семеен.

         Понякога ме питаше по телефона как е времето в Търново, живееше наблизо извън града. Да си носи ли чадър, ще има ли буря, много ли е студено, за да си вземе и топла дреха. Купуваше си малки книжки, дълго ги разглеждаше преди да си преброи стотинките и да ги купи. Но ми плащаше винаги навреме.   

            Вече близо четири години престана да идва. Понякога ми липсваше наивната му усмивка и странните въпроси. Може би се е задомил, или кой знае…

             Поговорихме малко пред театъра. Позна ме, разбира се. Не разбрах сам ли е, когато ме попита хубава ли е пиесата.

• - Ами ще кажа, когато я изгледам- така му отговорих.
• - И аз съм дошъл, за да видя тези популярни столични артисти- каза ми той и се озърна къде да си пусне фаса. Не знаех, че пуши.

Вече влизах през голямата врата на достолепната сграда във фоайето, когато ме застигна тънкия му глас.

• - А имате ли нови книги?

              Кой знае, може отново да се появи в книжарницата и да стане предишния ми клиент, на който бъдещето, а и дори настоящето не са ми съвсем ясни.    

              01.06.2023.        Любомир Николов