27.05.2025 г., 10:52

Император

281 0 0

Седи на студен трон. Черната му като мастило коса беше внимателно прибрана в кок. На главата му - черен миенгуан* с множество цветни, искрящи мъниста. Блед, с жесток, тираничен поглед. Със студено сърце, нагазено на кайма от света. С яд, гняв, ревност и желание за мъст.

Нямаше го младото и благородно момче. Само неговата суха, бяла черупка. Без капка състрадание останала в него.

Сега той бе на власт, целият свят - в краката му, а бе сам.

Ала мечтата му беше същата като преди, подобна на кучешката - топлина, дом, светлина.

Тази мечта беше химера, мираж в безконечна суха пустиня. Сега всичко свърши. Дворецът е тих, студен, мрачен, уединен.

А в центъра седи той - потънал в дълбоко тъмносиньо море от мрачни носталгични чувства.

 

*Миенгуанът (китайски: 冕冠; пинин: miǎnguān; буквално „церемониално украшение за глава“), наричан още бенкан в Япония, мьонлиугван в Корея и миен цюан във Виетнам, е вид корона, традиционно носена от императорите на Китай, Япония, Корея и Виетнам.

 

Оригинална дата: 11.08.2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алфард Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...