22.05.2008 г., 9:30 ч.

Импресия в жълто 

  Проза » Други
842 0 7

Импресия в жълто

  Сутринта погледнах през прозореца. Беше жълто. Рошаво куче мина през улицата и се скри зад ъгъла. Усмихнах му се. И то беше малко лудо, като всички. Все пак му се живееше.

  Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, и тъжен, защото нямаше бъдеще. Но не го знаеше. А аз знаех. И?

  Погледнах слънцето. И то прежуряше, и то гледаше света. Като мен. Приличахме си. И двамата бяхме безсилни.

  Видях и старицата, бъркаща в контейнерите. Замириса ми на смърт. Или на борба със смъртта?

  Заваля. Тихият дъжд отми следите на кучето, прибра момичето вкъщи, старицата – Бог знае къде, а облаците скриха слънцето.

  И аз се прибрах. Вече не беше жълто.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??