Импресия в жълто
Импресия в жълто
Сутринта погледнах през прозореца. Беше жълто. Рошаво куче мина през улицата и се скри зад ъгъла. Усмихнах му се. И то беше малко лудо, като всички. Все пак му се живееше.
Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, и тъжен, защото нямаше бъдеще. Но не го знаеше. А аз знаех. И?
Погледнах слънцето. И то прежуряше, и то гледаше света. Като мен. Приличахме си. И двамата бяхме безсилни.
Видях и старицата, бъркаща в контейнерите. Замириса ми на смърт. Или на борба със смъртта?
Заваля. Тихият дъжд отми следите на кучето, прибра момичето вкъщи, старицата – Бог знае къде, а облаците скриха слънцето.
И аз се прибрах. Вече не беше жълто.
© Нико Ников All rights reserved.
