Импресия в жълто

Сутринта погледнах през прозореца. Беше жълто. Рошаво куче мина през улицата и се скри зад ъгъла. Усмихнах му се. И то беше малко лудо, като всички. Все пак му се живееше.

Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, и тъжен, защото нямаше бъдеще. Но не го знаеше. А аз знаех. И?

Погледнах слънцето. И то прежуряше, и то гледаше света. Като мен. Приличахме си. И двамата бяхме безсилни.

Видях и старицата, бъркаща в контейнерите. Замириса ми на смърт. Или на борба със смъртта?

Заваля. Тихият дъжд отми следите на кучето, прибра момичето вкъщи, старицата – Бог знае къде, а облаците скриха слънцето.

И аз се прибрах. Вече не беше жълто.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-22T16:53:04+03:00

тъжна импресия...тъжна до безнадежност...
lips_of_angels (Ем)

2008-05-22T12:12:46+03:00

Жълтичко...Хубаво е!
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2008-05-22T11:37:52+03:00

Има очарование и в другите цветовеИнтересни размисли!
biberona (Мартина Кирилова)

2008-05-22T11:27:27+03:00

Егати, защо пък момиченцето да няма бъдеще? Иначе по традиция е супер!!!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2008-05-22T10:36:33+03:00

Браво, Нико.
Laska (Ласка Александрова)

2008-05-22T10:34:07+03:00

... а мокро, в очакване на слънцето.
Хареса ми!
AvrorA (Ани)

2008-05-22T10:28:44+03:00

За съжаление действителността е точно такава. Тъжен факт!!!Поздрав, Нико!