Инструктаж
ИНСТРУКТАЖ
„Ай да му са невиди и Европата, и регламентите и стандартите, и тем подобните му измишльотини”, изпсува наум Тотю Гудата излизайки от смесения магазин, който си беше и кръчма, и автобусна спирка, и изкупвателен пункт на избирателният ни район.
Преглъщайки сухата плюнка, заситни къмто къщи, размахвайки нервно нанизаното кошче на лявата си ръка. Блъсна с крак вратника и не влезе в къщата, а се устреми направо към кокошарника. Като го съзряха такъв силен-вилен, носачките замръзнаха по полозите, пилците се свряха в ъгъла и само герестия Кондьо, застанал насред кокошото царство, го загледа, ту с едното, ту с другото си око.
Гудата изпсува, тоз път гласно и запокити кошчето накъм полозите. От него като от шрапнел изхвърчаха десетина яйца и декорираха стената над полозите. Пилците и носачките явно не останаха въодушевени от творбата му, щото се разлетяха с писъци и кудкудякания във всички посоки.
Разнообразявайки поредицата от псувни, Гудата се метна връз Кондя и след два последователни плонжа се изправи, ароматизиран и изплескан, но душмански стиснал кокошия цар в прегръдката си. Омота му краката с един сезал, тръшна го до дръвника, запали цигара, пуфна кълбо дим и заломоти издебело:
- Да ходя аз чак от хасковския пазар да та избирам, само с киснато просо и булгур да та храня, да ти подбирам кокошките като сливенски сводник, а ти да ги оставяш нещастни и да ми връща бакалина яйцата... на сега ти я клъцвам кратунката и толкоз!
Изчака Кондьо да му даде някакво обяснение, поне едно аргументче да извади, ама детронираният цар само си размаха едното крило, като да му рече – „карай, не се коси”.
„Карай”, ама бай му Тотю отдавна беше докапчил бурето с винцето и ракийка от месец не беше вкусил, а днес бакалина му спря и вересията на цигарите, затуй го хвана с двата пръста за гребена и му чете следната инструкция:
- Чуй ма сега, кат за последно! Да вземеш да зарежеш младите ярки и да си онождаш регулярно кокошките, щото я съм ги видял нещастни, я съм ти я резнал!
После му отвърза сезала, пусна го през плета в курника, а кокошките одобрително го приветстваха – „ко-ко-ко”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
