- Господи! Може ли да си поговорим! Ще ми дадеш ли интервю?
- Защо не? Май се налагат доста уточнения. Толкова векове... Правата линия отдавна не е права и даже - не е една.
- Мога ли да съм директна? Ще ме съдиш ли за някои въпроси?
- Защо? Забрави ли, че аз знам мислите ти? Но, хората не ги знаят. За тях трябва да се притесняваш.
- Разбирам.... Та, нали ти си създал хората по свой образ и подобие?
- Да.
- Нали ти си непогрешим
- Да.
- Нали всичко става по волята ти?
-Да.
- Но си дал свободна воля на хората?
- Да.
- Тук вече започва трудното, Боже. Защо? Защо хората, следвайки волята си, правят лоши неща пред очите ти? Това не е ли грешка? Защо позволяваш толкова интерпретации на волята ти? Защо? Защо си даде живота, да изкупиш човешките грехове? Не знаеше ли, че те ще продължат да грешат? Все по-тежко и по-тежко?
- Знаех! Всичко знаех! Да те попитам и аз: Ти имаш ли деца? Те, по твой образ и подобие ли са? На какво си готова за тях и защо? Те правят ли пакости?
- Да! Те са мои деца и приличат на мен. Малки са. Учат се още на добро. Разбира се, че правят пакости! Кое дете не прави?! Но вярвам, че с растежа ще стават все по-добри и по-добри!
- И аз така, дете! И аз така. Аз съм баща и вие приличате на мен. Но сте още малки! Е! Не толкова малки! Сега сте тинейджъри! Непокорни! Своенравни! Често - агресиени! Трудно време и за вас, и за мен!
- Господи, наказваш ли лошите? Защо страдат добрите? Защо има смърт? От къде идват душите и къде отиват?
- Не, дете! Не наказвам! Обичам ви! Всяка душа трябва да се научи да бъде добра! Да го пожелае! Всяка душа идва от царството на душите и си избира къде да се роди. Кога да се роди. Това предопределя живота и като човек. А, избора се диктува от уроците, които трябва да научи. Да! Изборът е на душата! И, когато човек умре, душата се връща в царството на душите, докато се възстанови и е готова за следващия урок. Уроците трябва да се научат и то със желанието на душата! За това и през живота тя преминава през различни изпитания. Но е подготвена за тях. Когато научи всички уроци, тя се влива в мен. В моята същност.
- Ами, ако не иска да учи?
- Ще се преражда отново и отново!
- А, защо има толкова тълкования на волята ти? Защо има толкова посредници между нас и теб?
- Е! Това вие сте го измислили. Нямате нужда от посредници! Но... Щом така ви е по- лесно да ме приемете и разберете...
- Господи! Мислех, че в главата ми ще просветне, а то... Оше въпроси!
- Нормално! Растете! Опознавате се! Значи, опознавате и мен! Не се бой! Неизбежно е! И през това ще преминете! По своя воля и свой начин! Помнете само, че аз съм ваш баща и ви обичам! Боли ме, когато страдате, но страданието е част от растежа!
- Благодаря! Дано всеки е разбрал нещо за себе си от това интервю!
- Благославям ви, деца! Надявам се по-скоро да пораснете! Да излезете от тази трудна възраст!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
И Миночка с едно изречение го е написала.
Честита Баба Марта и малко по-човеци, не сме богове. Да се радваме на хубавото!