10.10.2017 г., 11:13

Интервю със себе си

879 0 1

- Коя си ти?

Момиче, търсещо в думите, написани от други забравените си мечти.

 

- Какво обичаш?

Не знам… но искам да обичам себе си.

 

- Какво те плаши?

Неспособността да контролирам дяволските си емоции.

 

- За какво мечтаеш?

Хм.. преди 3 години да изживея голямата си любов, а сега… да изразя целия потенциал, заложен в мен.

След толкова лутания, намери ли себе си?

Не, ако се бях намерила обезателно щях да съм мъртва вече.

 

- В какво намираш сили, когато ти е трудно?

Самотата ме е научила да разчитам единствено на себе си, та дълбоко в душата ми има една огромна мощ, която ми дава сили в трудните моменти.

 

- Съжаляваш ли за нещо?

Раздадох най-хубавите си и чисти кътчета от душата ми на неправилни хора.

 

- Каква е целта на живота ти?

Да помагам на хората въпреки всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bez ime Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "- Съжаляваш ли за нещо?
    Раздадох най-хубавите си и чисти кътчета от душата ми на неправилни хора."
    Никога не съжалявай за това. Душата е необятна. Дори и ти не подозираш какви кътчета и градини има там. Всичко това, което си правила, я прави по-силна. Защото тя се калява в изпитания, а изпитанията носят мъдрост. Ако осъзнаеш един ден това, ще махнеш " въпреки всичко", ще остане само - "да помагам"...

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...