Интервю със себе си
- Коя си ти?
Момиче, търсещо в думите, написани от други забравените си мечти.
- Какво обичаш?
Не знам… но искам да обичам себе си.
- Какво те плаши?
Неспособността да контролирам дяволските си емоции.
- За какво мечтаеш?
Хм.. преди 3 години да изживея голямата си любов, а сега… да изразя целия потенциал, заложен в мен.
След толкова лутания, намери ли себе си?
Не, ако се бях намерила обезателно щях да съм мъртва вече.
- В какво намираш сили, когато ти е трудно?
Самотата ме е научила да разчитам единствено на себе си, та дълбоко в душата ми има една огромна мощ, която ми дава сили в трудните моменти.
- Съжаляваш ли за нещо?
Раздадох най-хубавите си и чисти кътчета от душата ми на неправилни хора.
- Каква е целта на живота ти?
Да помагам на хората въпреки всичко.
© Bez ime Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Раздадох най-хубавите си и чисти кътчета от душата ми на неправилни хора."
Никога не съжалявай за това. Душата е необятна. Дори и ти не подозираш какви кътчета и градини има там. Всичко това, което си правила, я прави по-силна. Защото тя се калява в изпитания, а изпитанията носят мъдрост.