9.06.2010 г., 22:17

Интервю със Смъртта

1.3K 0 6
1 мин за четене

duffmckagan: Честно да ти кажа, малко ме е страх да вземам интервю от теб, че ако ти задам някой по-неудобен въпрос и те подразня, не знам какви ще бъдат последствията!...
Смъртта: ...Смъртоносни!
duffmckagan: Именно!
Смъртта: Е, не съм чак толкова докачлива! Няма да те убия, просто ще ти съкратя живота!
duffmckagan: Имаш чувство за хумор!
Смъртта: Да, оставаше да нямам - тогава как щях да си върша работата?! Аз не съм като Живота!
duffmckagan: Искаш да кажеш, че Животът няма чувство за хумор ли?!
Смъртта: Да, казвам го! Животът няма никакво чувство за хумор и се взема много насериозно - така пропуска да живее и умира.
duffmckagan: Интересно!
Смъртта: Не, не е интересно, безинтересно е. И трагично!
duffmckagan: Не се бях замислял...
Смъртта: А, ти и за мен не се замисляш много!
duffmckagan: Е, не, сещам се от време на време.
Смъртта: Защото нямаш време!
duffmckagan: Ами, нямам!
Смъртта: Аз нали ти казах, че ще ти съкратя живота! Първо правя това - вземам ти времето...
duffmckagan: Ти?!
Смъртта: А кой!?
duffmckagan: Работата, грижи, проблеми, задължения...
Смъртта: Е, това съм аз де!
duffmckagan: Не се бях замислял!
Смъртта: И това пак съм аз!
duffmckagan: Кое?!
Смъртта: ...Че не се замисляш!
duffmckagan: Е, ако постоянно мисля за теб, нали ще откача!?
Смъртта: Няма да откачиш, просто ще ме помниш, че съм навсякъде и всякога... Във всеки миг, във всеки жест, във всяка крачка... Всичко те доближава до мен!
duffmckagan: Не мога да понеса тази мисъл!
Смъртта: А можеш да понасяш Живота!?
duffmckagan: Но Животът е Живот!
Смъртта: Не, Животът е умиране!
duffmckagan: Е, не! Отчайваш ме!
Смъртта: Не, само ти напомням!
duffmckagan: Добре, ще помня!
Смъртта: И какво запомни?!
duffmckagan: Е, нали аз задавам въпросите?!
Смъртта: Не, не си разбрал- само аз задавам въпросите!
duffmckagan: А отговорите?!
Смъртта: Отговорите не са ти нужни, те само ще ти съкратят живота, затова ще ти ги спестя... Засега! Ще бъда милостива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно те е дострашало , бива да е по-дълго, интересно е.
  • Интересни интервюта!
    И аз чакам следващото
  • Определено харесах, съвпада с моето възприятие... понеже от дете имам среща с Нея и знам, че всеки дъх, всяка глътка вода, изгрев, залез, дъжд, пролет, лято - ВСИЧКО може да е последно - и затова се радвам на живота.
    Животът и смъртта са като светлината и мрака -след едното идва друго, един без друг не се описват, значи не могат
    Живейте и се радвайте на всичко, което виждате, усещате и научавате....
  • Като съвсем нов "аматьор" в сайта, искам да призная, че единственото нещо, което привлече вниманието ми от дългия списък с поезия беше вашето интервю. Това е файла, който прочетох изцяло и задържа вниманието ми. Всички други в стил "душата ми плаче" не са от моята кръвна група...Не е здравословно да се вземаме много насериозно!Даже е смъртоносно напоследък.
  • Добре си го докарал!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...