11.12.2008 г., 2:02

ирр

1.8K 0 1
1 мин за четене

Илюзиите, разочарованието и реалността...

Илюзиите.

Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.

Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща

секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни

и ни поглъщат.

Първо пленяват всяка малка мисъл, след това всяко изречение,

стават главна буква на всеки голям текст, лутащ се в главата ни...

накрая обземат и съня ни...

И тогава онези малки неща вече не ни се струват толкова малки...

 

 

Разочарованието.

Един ден просто се събуждаш и осъзнаваш, че илюзиите са просто илюзии...

Чувстваш се слаб да се бориш и да опитваш... изморен си и

смисълът някак вече отсъства...

Чувстваш се празен.

Разочарованието идва от факта, че никога няма да имаш това,

което е обземало света ти толкова дълго време.

Това, за което си мечтал,,това, което е поглъщало всяка въздишка

и се е борило с всяка реална мисъл... това, което те е правело щастлив

и е провокирало въображението ти във всеки момент

на мисъл...

Това, което си създал...

 

Реалността.

И ето вече си в реалността.

Сега живееш тук.

Студено ли е?

Ден след ден, ти пускаш илюзията да си отиде... И се залъгваш, че я няма,

но знаеш, че тя винаги ще е заключена там, на най-скритото място - сърцето ти...

И вечно ще те обвинява, ще те сочи, ще те обижда,

ще крещи, ще плаче, ще те обрича и кълне за това, че не си се борил

до край, за да я пуснеш на свобода...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е... Не съм съгласен единствено с това.
    "Между илюзиите, разочарованието и реалността почти няма граница или по-точно има... но тя е толкова тънка, че рядко може да се усети.."

    Защото си противоречиш и разлика има, огромна.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...