Илюзиите, разочарованието и реалността...

Илюзиите.

Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.

Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща

секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни

и ни поглъщат.

Първо пленяват всяка малка мисъл, след това всяко изречение,

стават главна буква на всеки голям текст, лутащ се в главата ни...

накрая обземат и съня ни...

И тогава онези малки неща вече не ни се струват толкова малки...

Разочарованието.

Един ден просто се събуждаш и осъзнаваш, че илюзиите са просто илюзии...

Чувстваш се слаб да се бориш и да опитваш... изморен си и

смисълът някак вече отсъства...

Чувстваш се празен.

Разочарованието идва от факта, че никога няма да имаш това,

което е обземало света ти толкова дълго време.

Това, за което си мечтал,,това, което е поглъщало всяка въздишка

и се е борило с всяка реална мисъл... това, което те е правело щастлив

и е провокирало въображението ти във всеки момент

на мисъл...

Това, което си създал...

Реалността.

И ето вече си в реалността.

Сега живееш тук.

Студено ли е?

Ден след ден, ти пускаш илюзията да си отиде... И се залъгваш, че я няма,

но знаеш, че тя винаги ще е заключена там, на най-скритото място - сърцето ти...

И вечно ще те обвинява, ще те сочи, ще те обижда,

ще крещи, ще плаче, ще те обрича и кълне за това, че не си се борил

до край, за да я пуснеш на свобода...