5.02.2017 г., 12:46 ч.  

Иска ми се да живея. 

  Проза
714 2 2
2 мин за четене

Тази сутрин, Калина ми каза: 
-
"Иска ми се да се усмихна. Искам да почувтвам искри в очите ми! Искам да грейна и да прожектирам щастие...

Искам. Искам! Но виж ме! Лицето ми е от порцелан. 


Иска ми се да заговоря искрено в очите на хората. Искам да прошепна истината! Искам да извикам от болка! Искам да се смея с глас.. Искам да изкрещя на света, че съм тук!  Иска ми се да изляза на улицата и да запея с пълен глас... Искам да изрека с любов нечие име, което да звъни толкова красиво и различно казано от мен..

 

Искам да кажа толкова много! Вярваш ли ми? Искам да говоря! Искам! Повярвай ми. Искам! 

Но гласът ми е изгубен. Дълбоко в океана. Гласът ми е заключен в някой рапан. 


Иска ми се да тичам по плажа.  Да почувствам сила, красота и младост в тялото ми!

Искам да се гмурна под водата, да отворя очи и да плувам, свободна и красива като нимфа. Да се покажа на повърхността и да дишам с пълни гърди.. Искам да се движа! Искам да почувствам себе си. Искам. Но тялото ми e сковано в дърво. 

Усещам дървените си корени, как ме придържат към земята и не ми дават да направя и крачка в страни от онези страхове и онова минало. 

Усещам тежестта на порцелана върху лицето си. Нещо в мен крещи:

- Счупи го ! Счупи го ! 

Искам да го счупя. Искам. Искам да забравя всичко и да го счупя с усмивка. Да се освободя от него завинаги. Да отделя парчетата от лицето си и да ги заровя в пясъка.

Искам да намеря онзи рапан, изхвърлен от океана. Да го разбия в скалите и да освободя гласа си!

 

Искам да почувствам гласа си свободен! 

Искам да се наведа плавно. Да докосна с клони земята и после да протегна ръцете си към небето. 

Искам да раздвижа тялото си. Искам да СЕ почувствам и да изляза от дървената си обвивка.  


Искам да полетя, като птица в небето... Да почувствам, че съм над всичко и всички. Да се усмихна и да се радвам на особеностите на хората. 
 

Искам да заговоря нежно. Да се посмея на себе си. Да се разходя в парка! Да запея! Да потанцувам с листата. Да вървя по света с усмивка. Да играя с децата и да разбирам мъдростта на техния език.
 
Искам да почувсвам, че съм здрава. Да създам радостта си сама ! И да я пръсна по света! 

Искам да си пожелая само любов. Да целуна нощта, без да мисля за деня! 

Искам да почувствям свобода във вените си.. 


Искам да живея.. 

 

Искам да живея!!!"

Казах и:

- Вярвам ти! Но, кой освен теб, може да те спре!? 

 

 

 

 

© D. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма по-силни окови, от тези в които сами се заключваме. Освобождаването от тях е най-трудно. Страх се нарича. Страх от непознатото. Избираме познатото , въпреки че не ни харесва , пред това, което не го знаем какво е.
  • Харесах!
Предложения
: ??:??