16.01.2009 г., 8:33 ч.

Искам 

  Проза
1255 0 11
1 мин за четене
 

Искам да ми направиш море. Кобалтовосиньо, бурно. Не като по рекламите на карибски плажове - прозрачно и блудкаво. Не можеш ли? - Добре.

Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добре тогава...

Искам да ми направиш вулкан. Отвън да е обрасъл гъсто и зелено в тропическа джунгла, а вътре да клокочи червеното му сърце. - Можеш само Нгоронгоро - но той е угаснал!

Тогава ми направи гейзер, да бълва пара чак до небесата, като Стокур. Да дойда в банята ли? Не е същотоооо...

Направи ми прегръдка. От ръце и от сърце. Нарисувай ми я във въздуха, да ме обгърне, да ме залюлее. Няма да увисне във въздуха сама, моля те.

Направи ми тогава целувка, въздушна и жарка... Няма да запали къщата... стига, де.

... Поне кафе ще ми направиш ли?

 

© Ели Лозанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??