Като всеки понеделник и този започна трудно... Свикнала през почивните дни да поспи и полежи, Константина едва чу звъна на алармата. Стана с мъка и още спяща сложи кафе за себе си и мъжа си, замисли се каква закуска да направи на детето преди тръгване, после се увлече в неприятните мисли за предстоящата седмица... как ли ще я изкара, какви ли изненади (и не дай Боже неприятности ) ще и поднесе... Така увлечена в мисли, приготви тоалета си, събуди мъжа и детето и тръгна отново като насън за работа... От много време насам работата и беше неприятна, колегите - едва понасяше, единственото, което я крепеше като отиваше, беше, че в 5 часа работата свършва и нищо и никой не може да я задължи да мисли за нея... а до 5 часа все някак щеше да изкара... Другото, което я крепеше, беше колегата от другия етаж... Преди няколко години започна работа при тях и незнайно как и защо, той търсеше нейните съвети, подкрепа, дори на моменти опора и одобрение... Още след няколко месеца от съвместната им работа тя установи, че много го харесва... о, да, определено много го харесва...
Константина (Кити, както я наричаха колегите ) беше човек с особен характер - особено чувство за хумор, които повечето хора не разбираха, не говореше много - смяташе, че трябва да се говори, само тогава, когато има какво да кажеш, затова през повечето време мълчеше и слушаше другите, рядко дори почти никога не се замесваше в спорове и интриги - това и беше повече от неприятно и можеше да се каже, че макар с всички да се държеше добре, нямаше нито един приятел... Не държеше особено на външния си вид - не повече от необходимото - подчертаваше това, с което природата я е дарила, а останалото... се стараеше да прикрива... И все пак не можеше да се отрече , че беше чаровна жена - имаше дълга разкошна светлокестенява коса, в която по много необичаен начин се преплитаха нотки на червенокоса, големи и топли кафеви очи, с дълги мигли... а когато се усмихнеше... стопяваше всяко чувство на студенина, което останалите смятаха, че е присъщо за нея...
Не беше от най-обичаните на работата, но не беше и от мразените... просто се усещаше, че знае цената и уменията си и доста често търсеха мнението и по важни въпроси... Затова не се учуди, когато новия колега започна така старателно да търси одобрението и - просто се чудеше точно с каква цел го прави - тя нито щеше да го похвали пред шефовете, нито пък да го натопи... Просто не беше такъв човек... С течение на времето освен работата, започна да търси мнението и и за лични неща, споделяше и... Това много я ласкаеше и и беше повече от приятно... докато, както казах, не установи, че много, ама много го харесва... Сподели му го... честно и направо... и така започна поредния служебен романс... В него нямаше нищо обичайно, нямаше криене, тайни срещи, скрити погледи и разговори... ограничиха се до това да изливат чувствата си по мейла - и те да си остават там... Естествено, срещаха се - по работа, и тя не можеше да не забележи блесналия му поглед и задоволството, с което я наблюдава и се наслаждава на компанията и... От нейна страна той получаваше същото... колкото повече го наблюдаваше и общуваше с него, толкова повече у нея се усилваха скритите желания, копнежа да го има, стремежа да го притежава и физически... Желанията и малко по малко придобиха очакваната форма и тя много пъти се улавяше, че дори в къщи продължава да мисли за него... какво ли прави той сега... сравняваше го със съпруга си и виждаше всяко негово преимущество или недостатък... Знаеше, че не си заслужава да развали така добре подредения си живот заради страст, която може да се окаже временна, или пълна заблуда... но една малка вътрешна част от нея не спираше да мечтае за него...
Отивайки на работа, не спираше да мисли за тези неща и да превърта като на филмова лента събитията... Знаеше, че още щом се появи там, след секунди в кабинета и щеше да дойде той, да и донесе кафе и да сподели какво се е случило почивните дни... да, защото освен всичко друго, той беше и единствения и най-добър приятел... Много пъти Кити се чудеше дали физическата им връзка би развалила тези чудесни взаимоотношения и естествено знаеше неговото мнение - че не е нужно да развалят нещо толкова хубаво със секс... Но напоследък някак си незнайно защо нещата ескалираха и тя с обостреното си чувство усещаше, че дори въздухът около тях е зареден с онова напрежение, което се поражда само от взаимното желание... усещаше го как потръпва, когато тя минава покрай него и полъха на парфюма и го погали... как затаява дъха си, когато тя го погледне с онзи поглед... " made in Kitty "... Усещаше, че е на крачка от нещо толкова жадувано и желано... и същевременно опасно с неизвестността си...
следва продължение...