Понякога искам да съм просто сама. Какво правиш тук? Остави ме, искам да съм сама, не разбра ли?! Защо продължаваш да го правиш, за да ме дразниш или...? Досега те търпях, но не мога вече така. Омръзна ми да стоиш при мен като пазач, закрилник, но най-точно си чист натрапник. Не съм те канила, какво правиш тогава? Играеш си с мислите ми, с чувствата, с действията. Като пинк-понк топче ме разкарваш по масата от теб, печелейки ме, аз крещя всичко да спре, но няма, нали? Какво правиш още в главата ми? Разхвърли дрехите от чувства, обърна масата от принципи и продължаваш да лежиш в леглото от мечти. Не ти ли стигна това?
Искам да съм сама! Когато те исках, ти не дойде, когато те жадувах и те сънувах, ти пак не дойде, когато ти се молех и плаках за теб, ти пак не дойде, а сега защо си тук? За да ме дразниш или за да ми напомняш, че те обичах... аз още те обичам! Точно така, обичам те, но вече не те искам. Защо ми е да те обичам, когато няма да бъдеш мой, когато ме нараняваш? Остави ме сама, престани. Отиди си както дойде внезапно неканен. Затвори вратата на излизане от мислите ми и сложи табелката: Търся споделена любов! А после можеш да си тръгнеш завинаги. Остави ме сега сама.