Неделя е - ден за късна закуска, протяжно кафе и куп развлекателни дейности, за които не можем да откраднем време през седмицата. Гледа ме със сънените си очи, докато му наливам горещо кафе в чашата. И на себе си сипвам поредното, при което си спечелвам намигване. Мисля си, че то е сигурно, защото миналата седмица се хванахме на бас, че ще успея да преборя сънливостта с минимална доза от кофеиновата напитка. Е, естествено, че не успях да се огранича. Ето затова сега ме е взел на подбив доволен, че е спечелил този хмм, както той каза "мноого интересен бас".
Когато сядам на масата до него, погледът му се променя. В очите му танцуват пламъци, а искрата, която хвърлят може да изпепели целия квартал. Ръцете му се протягат да ме докоснат и ме обгръща цялата. Винаги, когато ме докосне се удивлявам на сигурността, която усещам; На това колко цял и завършен може да се чувства човек, щом е в правилните ръце; На това как тези ръце са толкова огромни и как цялата се губя в тях, но това не ме плаши, а тъкмо напротив - прераждам се, мотивирам се и съм сигурна, че когато ме държи в прегръдките си мога да покоря целия свят.
- Обичам неделите - прошепва в ухото ми.
- Защо? - Питам и аз шепнейки, за да не развалям мига.
- в неделя мога да правя всичко, което харесвам.
- В неделя мога да спя до по-късно.
- Неделя е единственият ден, когато мога да те държа в ръцете си без да протестираш и да се измъкваш с хиляди задачи и куп задължения.
- Неделя е денят, в който мога да си позволя да гледам изгрева продължително без да бързам за никъде.
- Единствено в неделя мога да пия кафето си бавно и да му се наслаждавам.
Пъхва един кичур зад ухото ми и проследява с пръст пътя му, когато той се връща в старата си, непокорна позиция.
- И какво още за неделя? - изхриптявам.
- Неделя е надежда, скъпа. Надежда, че новата седмица ще е по-добра от изтеклата вече. И е шанс да прекараме време с любимите си хора. А още, Неделя е и моята възможност да те обичам, както искам.
- А ти как искаш? - Почти съм изгубила гласа си. Ухилва ми се. Даа, определено знае какво прави с мен. Въздухът в стаята започва да не достига, когато се навежда и шепти:
- Искам да те обичам бавно, скъпа. По-бавно дори от ритъма на баладите, които толкова харесваш.
- И защо? - Питам
- Защото съм уверен, че на бавните чувства човек им се наслаждава. Само ако те обичам бавно, ще губиш представа за времето  така, както аз се изгубих в сърцето ти.
© П.В.