Неделя е - ден за късна закуска, протяжно кафе и куп развлекателни дейности, за които не можем да откраднем време през седмицата. Гледа ме със сънените си очи, докато му наливам горещо кафе в чашата. И на себе си сипвам поредното, при което си спечелвам намигване. Мисля си, че то е сигурно, защото миналата седмица се хванахме на бас, че ще успея да преборя сънливостта с минимална доза от кофеиновата напитка. Е, естествено, че не успях да се огранича. Ето затова сега ме е взел на подбив доволен, че е спечелил този хмм, както той каза "мноого интересен бас".
Когато сядам на масата до него, погледът му се променя. В очите му танцуват пламъци, а искрата, която хвърлят може да изпепели целия квартал. Ръцете му се протягат да ме докоснат и ме обгръща цялата. Винаги, когато ме докосне се удивлявам на сигурността, която усещам; На това колко цял и завършен може да се чувства човек, щом е в правилните ръце; На това как тези ръце са толкова огромни и как цялата се губя в тях, но това не ме плаши ...