Времето течеше болезнено-безполезно през прозорците на затворническото общежитие „Кремиковци“. До пролетта оставаха още няколко месеца.
А завчера беше Коледа. Празничното настроение успя да завладее дори закоравели престъпници като мен. Беше смешно и тъжно да гледаш и чуваш как всякакви мародери, крадци и изнасилвачи си подпяваха - „Тиха нощ, свята нощ….“ . Смирени и благонравни, те неумело гиздеха коледната елха с гирлянди и играчки.
Но за всичко това беше виновна новоназначената инспектор Георгиева. Тя беше навсякъде. Усещах вкуса на жената около мен и неусетно се упоявах от миризмата ѝ. За миг забравях, че съм в затвора и започваха да ми се привиждат запалените ароматизирани свещи, отворената бутилка червено вино с двете недопити кристални чаши, намачканите, червени чаршафи от сатен, небрежно увити около тялото ѝ….
А днес е Стефанов ден. Милиони оставащи минути стърчат като забучени игли в тялото ми. Вадя ги с пареща надежда и досада, с всяко вдишване и издишване, докато се разхожда ...