veesii70 (Веселка Стойнева)
410 7647
22.07.2014 г., 23:05 ч.

Истината 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1039 0 10
1 мин за четене
        
Имало едно време една Истина. Тя била мъничка като пшеничено зрънце 
и човекът не можел да я види. Той постоянно я търсил и все не я намирал. 
На пътя му се изпречвали много лъжи с маски на истини и той много често 
ги обърквал с Истината. Веднъж той бил много близко до нея, но в 
бързината и нетърпението си да я намери, без да иска я подритнал в 
калта. После отново я търсил навсякъде, но не и в калта. Той не вярвал, 
че може да я намери там. Така се минавало времето и човекът все повече 
изгубвал надеждата, че ще открие малката Истина, която толкова много 
му трябвала. Веднъж той неусетно се препънал в една голяма лъжа и 
паднал в калта. Опръскал се целият и всички започнали да му се смеят и 
да му се подиграват. И в мига, в който се почувствал най-нещастен, 
най-отчаян и най-тъжен там в калта, съзрял онази очакваната, обичаната 
и малка Истина, която толкова дълго търсил...

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??