21.08.2019 г., 22:03 ч.

 Истинска история за кучета ( втора част) 

  Проза » Разкази
1042 0 1
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

    Настъпи зимата. Застуди се, падна сняг. През нощта кученцата скимтяха от студ. Но такъв е кучешкият живот. С грижите на жените и децата те поотрастнаха.

    Ето че се запролети. Те започнаха да влизат във входа, да цапат, да ровят в градинките и там  да вършат естествените си нужди. Това беше неприятно, не всички  приемаха за съседи това кучешко семейство. Някой се е оплакал от кучетата и съседи  ги изместиха зад блока. Но те на това място не бяха свикнали да живеят, пак се преместиха отпред. В града има немски кастрационен  център. Недоволни от кучетата съседи са се обадили там и една сутрин се оказа, че кучетата ги няма. Жени се върнаха с храната, която им носеха. Остана само кученцето, което Диана прибираше нощем у дома си, а също и каката, която е успяла да избяга. Но вече не беше същата. Тъгуваше. Не играеше с децата, престана да се храни, посърна. Козината й се проскуба. Но времето лекува всичко. Ето че се появиха нови кучета и малката кучка заигра с тях. Решихме, че може и тя да си създаде семейство. Но един ден се връщах от работа и видях, че тя лежи в тревата и скимти. Попитах съпруга ми какво е станало. Разбрах, че една кола я е блъснала. Ветеринарят съсед я сложил на системи, съседи платили и за лекарства. Тя се оправи. Една сутрин по навик погледнах през прозореца и  видях двама мъже с куки да теглят две кучета от приятелите й. Вкараха ги в колата и заминаха. А кучката стоеше като вкаменена и гледаше след колата. Така, без да помръдне, чакаше дълго приятелите си да се върнат.

Изведнъж наведе глава и тръгна бавно-бавно. Обърна се, погледна мястото, където беше щастлива и повече не я видяхме. Мислех си, че може би е намерила място, където да започне нов живот.

     

     Имах приятелка-съученичка, която беше журналистка във вестник "Шуменска заря" и природо-защитничка. Ходеше в Кастрационния център, грижеше се за кучетата. Беше много заета. Не посмях да й разкажа тази история, все отлагах. Сега тя е покойница. Светла й памет!

 

© Василена Т Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Природозащитник съм, но лично преди няколко години спасих една жена от следната ситуация - 7 бездомни кучета я бяха повалили и се бяха скупчили върху нея, дърпайки я отвсякъде.
    Няма да влизам в подробности, но слава Богу, беше зима, и то голям студ, та жената се размина в случая само с уплахата и разкъсаните дрехи.
    Само това ще оставя, като коментар тук. Нека всеки сам прецени имат ли място кучешките глутници по улиците...
Предложения
: ??:??