21.08.2019 г., 22:03

 Истинска история за кучета ( втора част)

1.4K 0 1

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

    Настъпи зимата. Застуди се, падна сняг. През нощта кученцата скимтяха от студ. Но такъв е кучешкият живот. С грижите на жените и децата те поотрастнаха.

    Ето че се запролети. Те започнаха да влизат във входа, да цапат, да ровят в градинките и там  да вършат естествените си нужди. Това беше неприятно, не всички  приемаха за съседи това кучешко семейство. Някой се е оплакал от кучетата и съседи  ги изместиха зад блока. Но те на това място не бяха свикнали да живеят, пак се преместиха отпред. В града има немски кастрационен  център. Недоволни от кучетата съседи са се обадили там и една сутрин се оказа, че кучетата ги няма. Жени се върнаха с храната, която им носеха. Остана само кученцето, което Диана прибираше нощем у дома си, а също и каката, която е успяла да избяга. Но вече не беше същата. Тъгуваше. Не играеше с децата, престана да се храни, посърна. Козината й се проскуба. Но времето лекува всичко. Ето че се появиха нови кучета и малката кучка заигра с тях. Решихме, че може и тя да си създаде семейство. Но един ден се връщах от работа и видях, че тя лежи в тревата и скимти. Попитах съпруга ми какво е станало. Разбрах, че една кола я е блъснала. Ветеринарят съсед я сложил на системи, съседи платили и за лекарства. Тя се оправи. Една сутрин по навик погледнах през прозореца и  видях двама мъже с куки да теглят две кучета от приятелите й. Вкараха ги в колата и заминаха. А кучката стоеше като вкаменена и гледаше след колата. Така, без да помръдне, чакаше дълго приятелите си да се върнат.

Изведнъж наведе глава и тръгна бавно-бавно. Обърна се, погледна мястото, където беше щастлива и повече не я видяхме. Мислех си, че може би е намерила място, където да започне нов живот.

     

     Имах приятелка-съученичка, която беше журналистка във вестник "Шуменска заря" и природо-защитничка. Ходеше в Кастрационния център, грижеше се за кучетата. Беше много заета. Не посмях да й разкажа тази история, все отлагах. Сега тя е покойница. Светла й памет!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Природозащитник съм, но лично преди няколко години спасих една жена от следната ситуация - 7 бездомни кучета я бяха повалили и се бяха скупчили върху нея, дърпайки я отвсякъде.
    Няма да влизам в подробности, но слава Богу, беше зима, и то голям студ, та жената се размина в случая само с уплахата и разкъсаните дрехи.
    Само това ще оставя, като коментар тук. Нека всеки сам прецени имат ли място кучешките глутници по улиците...

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...