Пронизителният звук на алармата изпълни стаята. Протегнах се, без да се обръщам, ударих будилника на нощното шкафче и той заглъхна. Останах загледана в нищото за миг, а после дописах решението.
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и се опитват да откраднат още минутка сън. Да, Повечето... Но не и аз. Будна съм от часове и просто си уплътнявам времето, докато не чуя звъна на алармата.
Казвали са ми, че страдам от безсъние, но не е така. Виждала съм такива хора. Изглеждат изморени, страдащи, искащи малко спокойствие, но някакво душевно терзание не им го позволява. Но не и аз, аз просто нямам нужда от повече сън. От малка съм така и просто не знам на кого съм се метнала, защото роднините ми могат да спят по двадесет и пет часа в денонощието и пак няма да им е достатъчно...
Събрах листовете от пода и станах. Бях горда със себе си. Отне ми почти цялата нощ, но успях да завърша задачата. Не, не си правете погрешни изводи за м ...