Беше един от обикновените дни. Отвратителна жега и голяма скука, чудех се какво да правя. Бях излязла от болницата и се чувствах леко умърлушена и мързелива. Тогава много ме дразнеха хората и единствено време прекарвах с домашните ми любимци. Молех се да не получавам никакви известия и съобщения и точно тогава телефонът ми сигнализира, че имам съобщение.

  Тогава нещо се беше случило, бях получила съобщение от мед. сестра от болницата, в която лежах и това ме заинтригува. Въпреки това, че ми беше любопитно не исках да поглеждам и да разговарям с никой.  Час по-късно реших да погледна, защото наистина беше интересно. С един от любимите ми стикери ме поздравила и ме пита как съм... Тогава се почувствах странно, защото от доста дълго време не бяха ми задавали този въпрос и това съобщение ме направи истински щастлива.  След кратко писане с нея приключи разговорът, защото беше на работа и се звънна отново за приемане. Може би около 3-4 месеца това продължи, пишеше ми почти всеки ден и гледаше да не пропуска, а това ме радваше изключително много.

  Мина се известно време и ние с течение на времето станахме добри приятелки и както всички приятелки имахме много щастливи мигове,  но и също така имахме и бурни дни. Дни изпълнени с ярост, караници, тъга и т.н. Ние все някак успявахме да се сдобрим, колкото и да сме ранили една друга.

  Срещнах една друга стара приятелка, която също работела като мед. сестра и реших просто да ѝ споделя за тази новина, че след дълго време сме се срещнали и излизаме, но в началото реагира доста студено имах чувството, че не  ѝ стана приятно. Ходих на дискотека с нея и това ми беше първата "жива" нощ, която беше провалена, защото с нас имаше четиринадесет годишно момиче, което получи алкохолно натравяне, а си беше поръчала алкохола скришно, защото ѝ беше ясно, че никой от компанията няма да ѝ позволи да пие. Викнах линейка и давах обяснения, защото бях единствената трезвена в компанията. След всички обяснения реших да отида в болницата,  а за късмет я бяха приели в това отделение, в което бях и аз. На смяна беше моята приятелка и реших, че ще ми даде информация. Само, докато ме видя и вече косата ѝ беше "изправена", така жестоко ми беше ядосана, че само като се сетя и тръпки ме побиват.

  Много беше разочарована и не очакваше, че в три през нощта ще ме срещне там. Тя наистина и все още е много важен човек за мен и след нея вечер бях на косъм разстояние да я загубя. Измъчва ме едно известно време, а аз какво ли не направих, за да ми прости. На следващият ден в късният следобед помолих собствениците на един цветарски магазин да отворят, защото беше неделя, а те наистина бяха много любезни по тона на гласът ми се разбираше колко разстроена съм и отвориха магазинчето и ми направиха един наистина красив букет от розови рози. Ходих до дома ѝ с мисълта,  че ще ми прости, за да поговорим и да разрешим проблема. Тя просто не ми вярваше, че аз нея вечер не бях употребявала алкохол. Тъкмо бях пристигнала пред блока и ѝ звъннах, но тя така и не ми отвори. Съседите ѝ ми казаха, че била излязла със семейството си и аз реших да я изчакам колкото и време да отнеме. Бях седнала на една пейка и чаках може би около час, след което тя се появи. Настигнах я и я помолих да поговорим, а тя така и не ме погледна. 

 Оставих цветята пред вратата ѝ и излязох навън. Цялата разтреперена не знаех какво да правя, но бях сигурна, че цветята ще ги прибере. Прибрах се и бях изпаднала в тежка депресия и потърсих външна помощ и така 2 седмици се влачих, за да ми помогне, прибирах се вкъщи и се опитвах да заспя, защото докато бях будна сълзите ми капеха без да спират. Стихотворения ѝ писах, какво ли друго не направих, но инатът ѝ беше голям и не ми прости. Минаха се така дните и един ден се събудих и се сетих, че синът ѝ е рожденик и отново писах, за да честитя, а тя този път ми беше отговорила и започнах отново да ѝ пиша, но без да я притискам. Накрая получих така желаното съобщение "Простила съм отдавна ", а на моето лице се появи усмивка, сълзите ми продължаваха да текат, но този път бяха от щастие. Всичко се оправи, но всеки път, когато предложа да се чуем или излезем намираше някакви оправдания и не ни се получаваше. След като мина всичко отново бях започнала на работа,  за да наваксам и да събера сумата за шофьорският курс. От прекалено много работа усещах, че нещо в дясно ме боли и така и не отидох на лекар до момента, в който болките бяха жестоки и ми казаха, че това е бъбрек и захапан нерв. По спешност ме вкараха в болницата и отново тази моя приятелка беше на смяна. Въпреки всички болки тя успя да ме накара да се усмихна, ето защо ми е наистина важна. Кара ме да се усмихвам, но най-важното не на сила, а искрено. Беше до мен през цялото ми възстановяване, направи всичко възможно, за да се чувствам добре. Изписаха ме и откакто съм  вкъщи обмислям да издам една малка  стихосбирка специално за нея, а от нея да има само една единствена, която да стои в нея. Наистина важна ми е тя, защото е приятелка добра. Приятелството истинско остава, щом рамо в нужда то подава.