Истинското ми "Аз"
Пред мен има поне стотина метъли, мятащи като в транс спластените си мазни коси. Хванала съм някакъв микрофон, който има формата на осакатен член и се дера в "деат" както никога до сега. Зад мен свирят още петима метъла, които са в стил садо-мазо - голи до кръста, с кожени панталони, шипове около вратовете, с бръснати до кръв глави и красноречиво щръкнали, дебели, разплути кореми, на които спокойно може да се изпише "Направи добро! Заколи един, нахрани ДВА бедни народа.".
Пия бира с групата от изроди в "Българанъ" - приятна кръчма с народни песни и танци на живо, докато цялото ми същество не бе привлечено от най-извратения поглед, който някога съм срещала, сочещ ми сластно тоалетните...
Всичко около мен е в пълен хаос. Обрулени като от торнадо парчета вестници. Четири стени - грозно изписани в хаотичен ред думи, които са толкова ясни, но и толкова мъгляви, сякаш образуват странен ритуал...
Топла женска гръд... Приплетени в едно, две нежни бели кожи. Невинни очи, попа ...