Истинското ми "Аз"

Истинското ми "Аз"

   Пред мен има поне стотина метъли, мятащи като в транс спластените си мазни коси. Хванала съм някакъв микрофон, който има формата на осакатен член и се дера в "деат" както никога до сега. Зад мен свирят още петима метъла, които са в стил садо-мазо - голи до кръста, с кожени панталони, шипове около вратовете, с бръснати до кръв глави и красноречиво щръкнали, дебели, разплути кореми, на които спокойно може да се изпише "Направи добро! Заколи един, нахрани ДВА бедни народа.".
   Пия бира с групата от изроди в "Българанъ" - приятна кръчма с народни песни и танци на живо, докато цялото ми същество не бе привлечено от най-извратения поглед, който някога съм срещала, сочещ ми сластно тоалетните...
   Всичко около мен е в пълен хаос. Обрулени като от торнадо парчета вестници. Четири стени - грозно изписани в хаотичен ред думи, които са толкова ясни, но и толкова мъгляви, сякаш образуват странен ритуал...
   Топла женска гръд... Приплетени в едно, две нежни бели кожи. Невинни очи, попарващи от страст и желание, изписани от дявола с черна стичаща се боя, като сълзи на тъжен, но усмихнат клоун. Кървящи, безсрамни, шепнещи усти в тъмнината...
   Гробна тишина... Чувам само препускащото си сърце. Учестено дишане - слизам все по-надолу и по-по-надолу... Две сочни устни в едно - утолявам жаждата си. Тръпнещ ангел в ръцете ми, вече съжалил, че ме е предизвикал. Прехапвам устни... Груба страст- забивам зъбите си по всеки сантиметър от бяло тяло.
   Светещи очи в тъмнината. Зловещо кикотещ се демон държи в ръцете си огледало:
    - Как се чувстваш?
    - Екстра! - отговарям, унесена от възбудата.
   В огледалото пред мен се очерта образът на голо, безсилно женско тяло, осеяно с дълбоки рани от захапки, а до него необикновено окосмен, окървавен мъж, приличащ на върколак, който дъвче парче кожа.
   Опитвам се да изкрещя, но... устата ми е пълна с нещо...
   Отварям очите си:
   - Ааааааааааа!!! СЛАВА БОГУ, сънувам ! Не бих преживяла да съм толкова космата!!!