Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме видя да плача? Защо реши да се спреш?
- Защото и аз съм като вас! Винаги съм весел, но никога не плача! А защо плачете?
- Нека ти разкажа за моята невероятна история и сам ще се увериш защо са ми сълзите!
И така, аз седнах до клоуна, съсредоточен в това, което той щеше да ми разкаже, той започна своя разказ:
"Някога преди много години живеех в бедно семейство! Животът ми беше мизерен и някак си скучен! Исках да променя тази своя зла участ! Затова реших да правя нещо различно от работата която имах тогава! Реших да бъда артист сред хората!
Когато започнах да уча в училище, аз бях клоунът на моя випуск. Всички ми казваха, че имам дарбата да се надсмивам над своята зла участ. Затова реших да с ...