Историите на един живот!

 Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме видя да плача? Защо реши да се спреш?
- Защото и аз съм като вас! Винаги съм весел, но никога не плача! А защо плачете?
- Нека ти разкажа за моята невероятна история и сам ще се увериш защо са ми сълзите!
 И така, аз седнах до клоуна, съсредоточен в това, което той щеше да ми разкаже, той започна своя разказ:
"Някога преди много години живеех в бедно семейство! Животът ми беше мизерен и някак си скучен! Исках да променя тази своя зла участ! Затова реших да правя нещо различно от работата която имах тогава! Реших да бъда артист сред хората!
 Когато започнах да уча в училище, аз бях клоунът на моя випуск. Всички ми казваха, че имам дарбата да се надсмивам над своята зла участ. Затова реших да се пробвам в шоуто за таланти, което се организираше в моето училище! Когато се явих на прослушването, всички забелязаха таланта ми! Всички  искаха да ми бъдат приятели. Да, това беше от една страна хубаво, защото нямаше да бъда сам и всички щях да разсмивам!
 И така стана. Станах в моето училище най-известният! Всички ме обичаха и всички ми се подмазваха, но един ден докато правех обичайното си шоу се влюбих истински в едно момиче! То успя да ме промени до болка. До такава степен, че вече не можех да измислям нови глупости, а започнах да пиша поезия. Хората, които ми се пишеха за приятели, ме предадоха. Момичето, което обикнах, бе единственият човек, който можех да разсмивам и в същото време да я карам да плаче! Това бе моя чар. Но в една студена сутрин, когато тя трябваше да дойде на нашето място, се случи най-страшното. Моят най-добър приятел я погуби, защото и той като мен я е обичал, но тя е избрала мен, защото съм преди всичко романтик.
 След този инцидент плаках страшно много. Всичко ми изглеждаше някак пусто и студено, докато в една студена вечер дойде при мен един доста забравен приятел и ми каза:
- Приятелю, време е да свалиш маската, която носиш, за да размиваш отново хората! Сигурен съм, че твоята любима ще поиска това!
 И така, след тези думи сякаш всичко се преобърна..."
 И тук аз го прекъснах, за да го попитам:
- Ако наистина си я обичал толкова много защо не престана да бъдеш романтик?
- Защото, драги ми приятелю, понякога, когато си с маска пред света е по-лесно, отколкото да си себе си! Огледай се наоколо и ще забележиш, че всички хора сме клоуни, които прикриват своята същност, но въпроса готови ли сме да се доверим на някой клоун!? - и в този миг двамата затихнахме, за да обмислим този тъжен разказ на веселия клоун.