... Хвърляше се на всяка трета... Ето, че дойде и нейният ред. Той й обещаваше целия свят... Сваляше й звезда след звезда...
В началото тя не вярваше. Но... след това му повярва.Отключи сърцето си за него. Той беше всичко за нея. Владееше душата й. Играеше си с чувствата й. Но тя му прощаваше, защото го обичаше. Те бяха щастливи...
Докато един ден той изчезна и повече не се върна. Тя плачеше безспирно, проклинаше всичко, чакаше го ден и нощ... Очите й изсъхнаха, ръцете й се сковаха, чакайки го, но, уви... той си беше намерил друга...
Жалко само за горкото момиче, чиито живот бе отнет, чиято душа бе опустошена, чието сърце бе зверски разбито... на хиляди парченца, които никога повече няма да се съберат... Нейният храм бе тотално разрушен!... За толкова кратко време...
Сега той отново сваля звезди, но не на нея - на някоя друга... А тя, горката - самотна и с кървяща рана в гърдите, обикаля и събира останките от изгорялото си сърце... за да го подари отново, но този път на някой, който ще я обича истински... И тя него, макар и не със същата буйна любов, макар и със сърце, със залепени парченца... Защото сърцето, веднъж наранено, помни раните си докрай...