Из дневниците на един... трансхуманист

Аз не съм болен човек! Аз не съм зъл! Аз съм привлекателен1. Аз съм хуманист! Рожба съм на привлекателни хора устремени в бъдещето, които не познават себеукоряването. Аз боготворя привлекателните хора, които предричат бъдещето на технологиите и съм фанатичен технократ.
 

Аз вярвам в „духовните“ машини, в интелигентността им, която ще превъзхожда човешкия ум. О, да! Как вярвам само! И чакам тоя момент, когато всичко ще бъде изместено от робота и роботизираното мислене.

Обичам успеха и славата– има ли нещо по-красиво от това да ти ръкопляскат, докато се просълзяваш от умиление? Обичан съм. Тачен съм от всички, освен от болните и зли хора, от непривлекателните хора излезли от подземията и техните добродетели. Те ме съжаляват, но плюя аз на тяхното съжаление, макар и да вярвам във формирането на характера и превъзпитанието! Не във възпитанието! Образование - да, възпитание - не! Ще подобря личността! Аз ще въздигна силния характер и ще постигна това чрез генен каламбур, мозъчни импланти и изкуствен интелект! Слабия характер ще унищожа, като негоден!

И тъй като моралът не съществува за мен, аз ще съм този, който ще определи моралния закон и самите добродетели!

Аз съм нихлист. Аз вая скулптури на нихилизма, но не само! Защото аз вярвам, о, аз вярвам! Вярвам в трансхуманистичната религия! Вярвам! Дами и господа, аз мога да спася всичко и всички! Не само мога, но ще го и направя! Аз и бог с малко „б“. Вселенските енергии на Блаватска ще са моите дейни съучастници в помирението и обновяването на света! В преобразяването на човек и захвърлянето на стария, гнил и жалък човек! В постчовека! В безумният бинарен човек, който ще твори - ще посочва и ще твори, ще прекрачва границите на скучния порядък и ще му се насмее! В неодушевената нула и единица!

Аз вярвам в идеята на бъдещето, което е неясно като замъглено стъкло за мен, но аз ще го изясня за себе си и ще я „вградя“ в мозъка на другите. Човекът има нужда от спасение, а не от ласка, нито надежда! Той живее един мизерен отблъскващ живот в дупката си и чака умре, да изтлее и да не бъде! Аз ще поправя това! Ще отнема неговия страх от Бога и ще го обезсмъртя чрез приложната технология!

Тоя червей вярва, че има недостатъци, който са го хванали за гушата и го душат и затова се страхува от съд и отговорност! Аз не се страхувам от съд и не съм отговорен пред никого! Боя се от... Тъмнината, от нищото, от липсата на (съ)знание. Аз нямам недостатъци, защото те са измислица за предубедените маси, своего рода опиат!

Ала естествените закони все още не могат да ми се покорят и това трябва да бъде превъзмогнато! Да оставим ентропията настрана. Нямаме време да се занимаваме с нея, защото времето изтича!

Оттам и моят едничък и единствен недостатък!!! Чудовищен и лукав недостатък, който трябва да залича по-скоро! Всяка секунда се изпарява и ме състарява. Вече не разполагам с нея, дори когато пиша тези редове! И това ме плаши! Задушава ме! Смущава ме до смърт и тръпна в очакване!

Длъжен съм да завърша делото си преди да съм станал храна за червеите! Да измисля способ за съхранение на паметта; да вкарам душата си в една кутия и да я захранвам вечно! Или пък да се клонирам! Ще копирам информацията в ново тяло! И така до безкрай. Ще помисля...
 

Материалното безсмъртие на душата. Това е моето кредо! Моят символ на вярата. Забравете имплантите в тялото – това е вятър работа! Моят бог е материалната вечност. Този бог съм аз. Аз съм изкупителят – този, който се увековечава! Постчовекът, който изиграва естествените процеси и най-сетне става свръхестествен нечовек. Когато всичко това се случи на всички нас - постчовеците, ще ни се отворят очите, и ще бъдем като богове!2
 

Край

1Записки от подземието, Ф.М. Достоевски
2 Бит. 3:5
1 Бит. 3:5