17.09.2015 г., 22:51 ч.

Из дневниците на неуспелия мечтател 

  Проза » Писма
563 0 1

.... и изведнъж човекът, който е чакал и се е подготвял с години за старта на самостоятелния му живот, трупал опит и знания и запасен с такъв оптимизъм и мотивация да изкатери това въже към успеха, забелязва, че въжето е бодлива тел, спускаща се от небето, чиито друг край не се вижда. На всичкото отгоре, той изведнъж няма ръце, крака и седи на поточна линия, водеща към сив, скучен и нещастен живот.... Та.... бодливата тел е вече над главата му, той я захапва и просто виси.... мъчи се.... в крайна сметка я пуска и се предава на сивотата.... А отстрани.... там има асансьор.... и ескалатор, но те не са за теб..... ти си отивай в сивото. 

© Цветомир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами, няма да отида в сивото! Ще стискам бодливото въже, ще се кача на асансьора или ескалатора, но...аз ще направя избора!
    Поздрави от мен
Предложения
: ??:??