28.06.2018 г., 23:18 ч.

Из :Наследницата 

  Проза » Повести и романи
773 0 0
1 мин за четене
Каляската спря на възвишение над сапфирено синьото море.Палатът бе направен от мрамор,а кулите му бяха златни.Стражите се поклониха пред спътника и й отвориха медната врата.Сам отиде в тронната,а Клеъри в покоите предназначени за нея.Една слугиня напълни златното корито с топла вода и ароматни масла.След като се изсуши една придворна хвана русо-кестенявата коса на Клеъри със златна панделка.Тя облече червена рокля обшита със злато и дълъг шлейф.На вратата й се почука.
-Господарят иска да те види!Няма защо да се боиш от него,страхувай се от останалите.Както и да е.Чакаме те!-заяви той
-Аз не се боя!Ако се страхувах нямаше да дойда с теб!Вместо това щях да хвърлям конфети и да ти махам за сбогом!Идвам след минута!-отвърна тя
Тръгна след Сам.Чуваше бавните си и неуверени крачки.Спря се пред вратата почука и я отвори.Щом погледна към трона се вцепени от ужас.На трона стоеше странно създание.Приличаше на човек,но едната му ръка беше като на роботите.Лицето му бе разделено на две.От едната с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Терзийска Всички права запазени

Предложения
: ??:??