Из :Наследницата

Каляската спря на възвишение над сапфирено синьото море.Палатът бе направен от мрамор,а кулите му бяха златни.Стражите се поклониха пред спътника и й отвориха медната врата.Сам отиде в тронната,а Клеъри в покоите предназначени за нея.Една слугиня напълни златното корито с топла вода и ароматни масла.След като се изсуши една придворна хвана русо-кестенявата коса на Клеъри със златна панделка.Тя облече червена рокля обшита със злато и дълъг шлейф.На вратата й се почука.

-Господарят иска да те види!Няма защо да се боиш от него,страхувай се от останалите.Както и да е.Чакаме те!-заяви той

-Аз не се боя!Ако се страхувах нямаше да дойда с теб!Вместо това щях да хвърлям конфети и да ти махам за сбогом!Идвам след минута!-отвърна тя

Тръгна след Сам.Чуваше бавните си и неуверени крачки.Спря се пред вратата почука и я отвори.Щом погледна към трона се вцепени от ужас.На трона стоеше странно създание.Приличаше на човек,но едната му ръка беше като на роботите.Лицето му бе разделено на две.От едната страна бе човешко,а от другота вълче.Момичето едва сподави викът си и впрегна цялата си воля ,за да не побегне.Сякаш разбрал объркването й господарят на царството каза:

-Не се страхувай Клеъри!Ела по-близо!

-Кой сте вие?Откъде ме познавате?-попита плахо тя

-Аз съм Аргус,Губернатор,владетел на Теоления.Познавам те още от бебе.Това,което ще ти кажа може да те нарани,но ти трябва да знаеш истината.Преди много години баща ми е посетил твоя свят,бил е със земна жена.Имали и дете ,но той ги напуснал.Върнал се при съпругата и наследникът си.Баща ми не ги потърси,но аз ги наблюдавах.Видях как момчето си играе и пораства как се влюби.Въпреки всичко,което ми каза майка то бе мой брат.Сега момчето е мъж,твоя баща.Ти си моя племенница.Сам те доведе тук,защото си вопасност заради дарбата си ,а и имаме нужда от теб!

Зави й свят ,не можеше да стои на краката си .Разбираше смисълът на казаното,но не искаше да повярва ,че за нея.Не каза и думичка просто обърна гръб на Сам и Аргус.