unknownwriter (Лора Тодорова) 23 септември 2018 г., 10:05

Из " Писмата на един моряк" 

58 1 0

 

Любовта години нивга няма,

Живее тя във тук и във сега…

 

Здравей любима моя. Минаха няколко дни от както ме повикаха отново да се кача на корабът. Знам, че тъгуваш за мен (видях как когато вдигнахме котва, ти се разплака и допря чело в рамото на брат си). Аз също тъгувам, но не мога да се предам сега. Истината е, че много искам да си дойда у дома. Все пак ти чакаш бебе от мен и не мога да те оставя сама точно сега. Но и не мога да остана в тази съборена къща завинаги. Искам да осигуря бъдеще на нашият малък Кристофър (звучи някак странно, но аз ти се доверих за името му, така че няма да го коментирам). Майка ти ми прати писмо. Вчера го получих. Каза ми, че съм негодник да оставя  бременна жена сама. Но знам, че не си сама. Все пак си имаш нашият верен другар Коуди (не забравяй да го храниш, мила моя). Запомни, че обича да го галят зад ушичките… Когато се сбогувахме ти казах, че не мога без теб, но ти така и не повярва. Ето тук сега отново казвам, че съм безсилен пред теб, и че ти си моето по-добро АЗ. Винаги съм те обичал. Ще продължавам да те обичам. И ще виждам упора само в теб. Щом се върна ти обещавам да спра с пътуванията. Искам заедно да отгледаме нашият наследник. Надявам се да наследи твоят ум и моето чувство за хумор. Сега ти казвам „Лека нощ” с надеждата скоро да те видя пак.

 

                                                                         Искрено твой, Хари  

                                                                                26.08.1945г.

 

 

Здравей отново мила моя. Това е последният ми миг. Животът ме напуска и искрено искам да ти кажа, че те обичам. Запомни го, защото няма да го чуеш повече от мен. Когато се видяхме това беше последното нещо което ти казах. Сега отново ще е последното което ще чуеш от мен (или прочетеш, ако писмото пристигне при теб преди вестта за смъртта ми).  Ти не губи надежда. Знам, че пътищата ни ще се съберат пак, макар и в друга вселена. Обичам те!

 

                                                                               Искрено твой, Хари

01.09.1945г.

© Лора Тодорова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.