Стъпка по стъпка изключително внимателно тримата приятели се промъкваха по дебелия клон на вековното дърво, надвиснало над поляната, където се съвещаваха членовете на другият отбор, първи бе Ко Та Рак, като най-опитен в тази дисциплина, след него Сянка, а на опашката - Но Щен Вълк. Почти бяха успели да заемат удобна за подслушване позиция, когато:
- Олеле! - чу се приглушеният възглас на вълка и малко след това тримата се стовариха в оплетена купчинка на, слава богу, меката трева долу.
- Ох! - изохка котакът. - Гледай къде падаш!
- Я виж ти! - зарадва им се Гар Ван. - Какво ви води насам?
- Гравитацията... - измърмори под нос Сянка.