9 mar 2010, 16:00

из "Приказки от Никъде"

  Prosa » Relatos
648 0 0
1 мин за четене

Новата шапка на Но Щен Вълк

 

- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк и отново се огледа критично в огледалото, новата му придобивка не се беше оказала точно това, което си представяше предварително. - Хъм - пак изсумтя той. - Тази шапка не ме ли прави да изглеждам дебел?
- А ти не си ли си по принцип дебел? - не се въздържа да не го подкачи Ко Та Рак.
- Не съм! - отрече вълкът. - А, ако искаш да знаеш, най-редовно правя упражнения!
- Я?! - възкликна Гар Ван, която точно в този момент влезе в стаята. - Тази шапка никак не ти отива на чакрите!

 

Отборно промъкване

 

Стъпка по стъпка изключително внимателно тримата приятели се промъкваха по дебелия клон на вековното дърво, надвиснало над поляната, където се съвещаваха членовете на другият отбор, първи бе Ко Та Рак, като най-опитен в тази дисциплина, след него Сянка, а на опашката - Но Щен Вълк. Почти бяха успели да заемат удобна за подслушване позиция, когато:
- Олеле! - чу се приглушеният възглас на вълка и малко след това тримата се стовариха в оплетена купчинка на, слава богу, меката трева долу.
- Ох! - изохка котакът. - Гледай къде падаш!
- Я виж ти! - зарадва им се Гар Ван. - Какво ви води насам?
- Гравитацията... - измърмори под нос Сянка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...