из "Приказки от Никъде"

Новата шапка на Но Щен Вълк

 

- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк и отново се огледа критично в огледалото, новата му придобивка не се беше оказала точно това, което си представяше предварително. - Хъм - пак изсумтя той. - Тази шапка не ме ли прави да изглеждам дебел?
- А ти не си ли си по принцип дебел? - не се въздържа да не го подкачи Ко Та Рак.
- Не съм! - отрече вълкът. - А, ако искаш да знаеш, най-редовно правя упражнения!
- Я?! - възкликна Гар Ван, която точно в този момент влезе в стаята. - Тази шапка никак не ти отива на чакрите!

 

Отборно промъкване

 

Стъпка по стъпка изключително внимателно тримата приятели се промъкваха по дебелия клон на вековното дърво, надвиснало над поляната, където се съвещаваха членовете на другият отбор, първи бе Ко Та Рак, като най-опитен в тази дисциплина, след него Сянка, а на опашката - Но Щен Вълк. Почти бяха успели да заемат удобна за подслушване позиция, когато:
- Олеле! - чу се приглушеният възглас на вълка и малко след това тримата се стовариха в оплетена купчинка на, слава богу, меката трева долу.
- Ох! - изохка котакът. - Гледай къде падаш!
- Я виж ти! - зарадва им се Гар Ван. - Какво ви води насам?
- Гравитацията... - измърмори под нос Сянка.