из Приказки от никъде 3

- Но - обърна се онзи ден към вълка Сянка. - Ще правим ли крос в гората днес?
- Ох - тежко въздъхна Но Щен Вълк, който блажно се беше излегнал на дивана. - Мързи ме.
- Радвам се да го чуя - ухили се Сянка. - Защото и мен много ме мързи.
- Добре тогава - махна с лапа вълкът. - Хайде да тръгваме.
- ОК, да кросираме - съгласи се сянката.
...
- Какво е това? - попита Сянка, кимайки към колета, който приятелят му бе получил току-що.
- Ще видиш - отговори му Но Щен Вълк, докато отваряше кашона, откъдето скоро изрови една черна каска, която с доволна усмивка нахлупи на главата си.
- Каска?! - възкликна сянката. - За какво ти е?
- Нали ти казах, ще видиш - повтори вълкът и с тези думи извади останалата част от покупката си - скейтборд.
- Скейтборд?! - още повече се учуди Сянка.
- Ъхъ - ухили се Но Щен Вълк и се засили надолу по склона с боен вик: - Ааааа...
...
- Ааааа...
- Хъм - замислено изхъмка Уа Шо Ро, загледан в летящия надолу по съседния хълм вълк. - Кога Но Щен Вълк ще се научи първо да мисли, преди да върши глупости?!
- Така, като го гледам, сигурно е помислил - спокойно каза Кух Че Реп, - Все пак си е сложил каска...