- Та...? - попита Ръмжачът.
- Съвършенството на Бойното изкуство ще дойде, когато практикуващият го бъде способен да следва собствения си път на Бойното изкуство, както и да работи за развитието на собствената си техника, като се стреми към онова, което надвишава всяка техника. Защото свободата е последният закон и окончателното осъществяване - доволно изрецитирах предварително подготвения отговор на задачата поставена ми от него на предишната ни среща.
- Добре - кимна учителят ми. - Но не е достатъчно обобщено. Какво ще стане, ако не практикуваш Бойното изкуство?
- Но аз го практикувам! - не без основание изтъкнах аз.
- Не издребнявай - махна с лапа вълкът - а отговори на въпроса ми.
- Оф, добре де! Но следващия път задавай коректно въпросите си - и след кратък размисъл продължих - Такааа... замествам "Бойното изкуство" с "живота"... "практикуващ" с "живеещ"... "техника" с "природа"... значи получих следната формула - "Съвършенството на живота ще дойде, когато живеещият го бъде способен да следва собствения си път на живота, както и да работи за развитието на собствената си природа, като се стреми към онова, което надвишава всяка природа. Защото свободата е последният закон и окончателното осъществяване".
- Така е по-добре - съгласи се Ръмжачът - но...
- По-голямо обобщение не мога да изведа сега - прекъснах го аз - Тъй че не ме питай...
- Нямах такива намерения - прекъсна ме на свой ред вълкът. - Исках само да кажа, че нещо ожаднях.
- О... - смотолевих. - Мога да ти предложа доматен сок или вода. Какво да е?
- Вода мога да си пия и от потока, сипи купичка доматен сок.
Сипах му, къде ще ходя.

- Не, защото има нещо за отхвърляне - тъкмо казваше Ръмжачът. - Никъде няма нищо за отхвърляне, а по-скоро защото всичко трябва да се разшири и да се разширява до безкрай. Това, което вземаме за окончателна Истина, най-често е не друго, а частично нейно преживяване. Несъмнено тотален Опит не съществува никъде във времето и в пространството, на никое място и в никое същество, колкото и озарено да е то. Истината е безкрайна и винаги е пред нас.
- Вечно си слагаме безкраен товар на плещите - добави Шира. - Не искаме да отхвърлим нищо от своето минало и за това все повече се прегърбваме под бремето на излишното натрупване. Вие имате пътеводител за част от пътя, но когато изминете тази част, оставете пътеводителя заедно с пътя и вървете напред. Това е, което всички правят трудно. намерят ли нещо, което им помага, те се вкопчват в него и вече не желаят да помръднат. Това безкрайно затруднява и забавя напредъка. Веднъж прехвърлили даден етап, оставете го да отмине, продължете напред!
- Хм - почесах се там, където не ме сърби аз. - Не си ли противоречите малко?
Вълкът и котаракът се спогледаха за момент, Ръмжачът кимна с глава на ляво, а Шира сви рамене, после двамата в един глас казаха:
- Не, никак даже...

- То е част от упражненията. Стига да упражнявам Формата, ще науча много неща - казах аз и продължих да практикувам Ката.
- Не може да бъде! - възкликна Ко Та Рак. - Въпросите и отговорите им непрекъснато се изменят. Както се казва всичко тече, всичко се променя.
- Значи и Формата се променя - заключих аз и направих малка промяна в едно от движенията в Ката, просто за да видя как ще изглежда.
- Но ти си ми казвал, че тези Форми са предварително зададени, нали? - попита котакът.
- Да - потвърдих аз и реших, че не ми харесва точно тази промяна, за това се върнах към стария вариант.
- Но как тогава хем ще е предварително зададена Формата, хем ще се променя?! - започна да се нервира Ко Та Рак.
- Аз се променям - казах докато пробвах нов детайл. - Следователно и Формата се изменя, просто няма избор.
- Ррр... - изръмжа котакът. - Нищо не разбрах!!!
- Спокойно, сега ще ти обясня - каза Шира. - Много е просто. Формата на Вселената е Пустота, а Пустотата е Форма...
- По-опростено от това - смига ми Ръмжачът - здраве му кажи.