- Всеки път - тъкмо казваше Дърт Пън. - Може да се сведе до няколко прости стъпки.
Тук слушателят му въпросително вдигна вежда.
- Конкретно този път е разделен така - започна да обяснява премъдрият. - Третата стъпка е това. - той взе каната с вино. - Четвъртата се прави така - Пън си сипа пълна чаша от вълшебната течност. - Петата... - тук премъдрият вдъхна уханния аромат на напитката. - И шестата, най-важната от всички - Дърт Пън изпи с голямо удоволствие цялата чаша.
Няколко минути двамата се гледаха от упор, после другият реши да се откаже:
- Ох, добре де - въздъхна Мрънкалото. - Какви са първите две стъпки?
- Ооо, радвам се, че попита - ухили се премъдрият. - Те са най-важните в този Път, защото без тях няма вино...
...
- Истината винаги е трудна за осъзнаване - каза малко по-късно Кух Че Реп и размаха за момент набодената на вилицата си кисела краставичка, преди да я изяде.
Мрънкалото сви рамене.
- Какво, не вярваш ли?! - възмути се премъдрият. - Това е толкова ясно, като отговорът на въпроса "Колко песъчинки има в океана?"
- Какво е пък това чудо "океан"? - учуди се Ко Та Рак.
- Същото като морето, обаче по-голямо - отговори му Гар Ван.
- Аха - кимна котакът, а след кратък размисъл попита: - Какво толкова сложно има в този въпрос?!
- И какъв е отговорът му тогава? - снизходително се усмихна Кух Че Реп.
- Много - лаконично му отговори Мрънкалото.
- Много я! - ухили се доволно Ко Та Рак.
...
- Олеле! - хвана се за главата Уа Шо Ро, щом влезе в кръчмата и съгледа Мрънкалото. - Още едно котенце!
Въпросното котенце учудено повдигна вежда при тази реплика.
- Не му обръщай внимание - сви рамене Но Щен Вълк. - Това е Уа Шо Ро, той си е такъв.
- А ако много те раздразни - доверително му прошепна в ухото Черната Пантера Ра. - Светни му един, за да го стъмниш...