Когато се обадиха на Дана да я включат в избирателна секция, тя се съгласи. Свободна беше, нямаше с какво да запълва времето. Съботата и неделята се очертаваха скучни - времето беше дъждовно, не и се стоеше вкъщи и затова прие с радост. Тя и затова се беше записала в модерната тогава партия - ей така, от скука, за малко разнообразие, а може би и да провери каква е възможността да намери там подходящ мъж за себе си. Понякога самотата измъчваше Дана - беше вече на 30, с две висши, образована, хората се чудеха как красавица като нея все още не се е омъжила...
Дана наистина беше красива - Господ я беше надарил с манекенска красота, беше метър и седемдесет и пет, с крака, по-дълги и от Айфеловата кула, плосък корем и бюст, на който повечето от фолк-звездите биха завидяли. Имаше нещо перверзно в излъчването и - дали от съчетанието на дългата коса, която се спускаше по раменете и права като конска грива, очите, с невероятно дълги мигли, които гледаха премрежено, мъничкото носле и пухкавите ус ...