3.06.2016 г., 8:03 ч.  

Избор 

  Проза » Писма
742 0 0
1 мин за четене

     С плаха стъпка ще дойда до теб. Ще седнем едни срещу друг. Позволи ми да погледна в очите ти. Да разгледам мислите ти. Да надникна в мечтите ти. Да усетя чувствата ти. Да изживея болките и страховете ти.

     Аз съм вече тук. Мога да поема по два пътя. Мога да науча слабостите ти. Първо да спечеля доверието ти, а после и любовта ти. Мога да стана дори част от мечтите ти. Вече ще мога и да те съсипя. Като ураган ще повлека всичко скъпо в теб и после ще си тръгна. След себе си ще оставя само прах и самота, както са правили и други преди мен.

     Този път е познат, но мога да тръгна и по другия. Не се страхувай. Нека бъда част от теб. Ще подредя мислите ти. Ще успокоя бурите в теб. Ще те приютя в сърцето си. Ще излекувам раните ти и ще стопля душата ти. Ще ти дам сили да живееш, сякаш всеки миг е последен. Да се наслаждаваш... Ах, сладък живот...

     Погледни в очите ми. Виж как отразяват теб. Погледни по-навътре в тях. Можеш да отвориш всяка врата. Пътищата в мен също са два. Ти решаваш по кой да поемеш.

© Диляна Кондолова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??