10.06.2011 г., 12:13

Избор

908 0 2
1 мин за четене

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.

Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва доловима светла сянка. Сянка, от която изтръпвам. Летя, мечтая и живея.

Преминавам през многобройни трудности всеки ден, но продължавам да вървя. Падах на няколко пъти, бутана от предателски ръце, или просто сама скачах, но пак се изправих. И отново вървя. Правя много грешни стъпки, поемам налудничави  рискове, крача по непознати и опасни пътища. За другите е грешно, но за мен това е най-правилното. Та нали така се уча. Уча се да живея всеки ден. В себе си усещам голяма болка, но без нея нямаше да се чувствам човек. В себе си съм насъбрала много рани, но без тях едва ли бих могла да се науча как сама да ги лекувам. Защото времето не лекува нищо. Ти свикваш с времето. В себе си съм притаила безброй мечти, които така и не успях да сбъдна, разбити, наранени, разпилени, но без тях нямаше да изградя смелостта си да продължавам да мечтая и да се боря за осъществяването им. В душата и сърцето ми има много страдание, пресъхнали морета от сълзи, пречупени приказни светове, и въпроси... Хиляди въпроси, без отговори. Но аз вървя. Продължавам с усмивка на уста. Крача все напред, все към непознатото, винаги към ръба. И даже да боли от падането, пак ще стана. Ще изтупам прашните, издраскани колене, ще вдигна глава и ще тичам към целта си.

Аз направих своя избор. Щастлива съм, не защото в живота ми няма трудности, мъки и неуспехи. Както видяхте, е препълнен с рискове и проблеми, но аз се радвам точно заради това. Защото се научих да живея, превъзмогвайки всяка болка, всяка неприятност. Щастлива съм, защото единствено по този начин чувствам, усещам и съм убедена, че живея. Живея пълноценно, със всяка своя фибра, с всеки атом и молекула от тялото си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...