10.06.2011 г., 12:13

Избор

909 0 2
1 мин за четене

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.

Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва доловима светла сянка. Сянка, от която изтръпвам. Летя, мечтая и живея.

Преминавам през многобройни трудности всеки ден, но продължавам да вървя. Падах на няколко пъти, бутана от предателски ръце, или просто сама скачах, но пак се изправих. И отново вървя. Правя много грешни стъпки, поемам налудничави  рискове, крача по непознати и опасни пътища. За другите е грешно, но за мен това е най-правилното. Та нали така се уча. Уча се да живея всеки ден. В себе си усещам голяма болка, но без нея нямаше да се чувствам човек. В себе си съм насъбрала много рани, но без тях едва ли бих могла да се науча как сама да ги лекувам. Защото времето не лекува нищо. Ти свикваш с времето. В себе си съм притаила безброй мечти, които така и не успях да сбъдна, разбити, наранени, разпилени, но без тях нямаше да изградя смелостта си да продължавам да мечтая и да се боря за осъществяването им. В душата и сърцето ми има много страдание, пресъхнали морета от сълзи, пречупени приказни светове, и въпроси... Хиляди въпроси, без отговори. Но аз вървя. Продължавам с усмивка на уста. Крача все напред, все към непознатото, винаги към ръба. И даже да боли от падането, пак ще стана. Ще изтупам прашните, издраскани колене, ще вдигна глава и ще тичам към целта си.

Аз направих своя избор. Щастлива съм, не защото в живота ми няма трудности, мъки и неуспехи. Както видяхте, е препълнен с рискове и проблеми, но аз се радвам точно заради това. Защото се научих да живея, превъзмогвайки всяка болка, всяка неприятност. Щастлива съм, защото единствено по този начин чувствам, усещам и съм убедена, че живея. Живея пълноценно, със всяка своя фибра, с всеки атом и молекула от тялото си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...