Казват,

     че царят ни не е с благородна кръв. Така казват, но мен това ни най-малко ме интересува. Моята младост мина под неговото управление, което управление доведе до укрепване на държавата. Сега, когато вече съм на преклонна възраст, изживявам дните си в мир и благоденствие. Затова заслуга има именно той – нашият цар с неблагородната кръв. 

   Казват, че…

     Мъжът бил млад и силен. Тежък меч висял от пояса му, а под вехтата дреха раменете му пращели от здраве. До селото имало почти цяло денонощие път, та затова той решил да отпочине за кратко до входа на пещерата, която знаел от дете. Наклал огън, сварил си чай и си препекъл хлебец. Хапнал, а после се изпънал край огъня и неусетно заспал. По едно време се пробудил. Сторило му се, че някой говори край него. Поогледал се, но не видял никого. Аха пак да заспи, когато чул отново следното:

      –Човечееее, човечееее….кога искаш да страдаш на младини или на старини? 

     Стреснал се нашият пътник. Какво можело да има в пещерата? Я някой змей, или пък зъл дух. Или пък не дай си Боже можело да е онзи магьосник за когото говорели съселяните му, че превръщал човеците в твари животински. Хванал дръжката меча заканително.

      –Мечът не ще ти помогне в избора. Какво е решението ти? Не отговориш ли, цялото ти село ще изгори в огъня, който ще му пратя – рекъл гласът.

     Пътникът без много да му мисли, отвърнал:

     –Предпочитам да страдам, докато съм млад.

     –Така да бъде. Помни какво си избрал и не вини никого за своя избор!

     Върнал се момъкът в дома си. С времето забравил за странната случка. Работел здраво. Задомил се. Родили му се две момчета. Щастлив бил, ала за един миг всичко се преобърнало. Загубил и децата, и жена си. Големият му син паднал в дълбоките студени води на реката и течението го отнесло, а малкият се изгубил в гъстата гора. Сетне и съпругата му го изоставила. Затова той продал къщата и нивите си и тръгнал по широкия свят. Минали години преди да се установи в едно царство и още толкова преди да стане главен коняр в царските конюшни. 

     Тукашният владетел бил бездетен. И додето чакал така жадувания младенец остарял и грохнал. Сещайки сетния си час той повикал приближените си при себе си и им рекъл:

     –Както знаете нямам ни син, ни дъщеря, които да ме наследят, ето защо реших – любимата ми птичка ще избере моят наследник.

     И владетелят отворил клетката. Птицата потрепнала, разперила крилца и литнала. Първо направила няколко кръга около главата на стария цар, след което прелетяла над придворните, аристократите, пажовете, стражата и прислугата. Всеки един от тях се надявал тя да кацне върху му. Съблазнителна и притегателна била короната. Желана била властта и произтичащите от нея облаги. Но птицата подминала всички и излязла през широко отворения дворцов портал. Минала над прекрасния парк и внезапно се шмугнала в конюшните, там където живеел главният коняр. Когато придворните на стария цар влезли в конюшните, видели птицата кацнала на рамото му. Скоро владетелят се споминал и на негово място се възкачил мъжът, избран от птицата.

      Новият управник първо укрепил властта си, след което продължил делото на предшественика си. Сключил нови мирни договори със съседите си и почнал да строи мостове и пътища. Да изгражда храмове и средища на писмеността. Да сече монети и да кове закони, които давали права, дори и на най-бедните в царството му. И улисан в държавни дела, успял малко по малко да преодолее болката по загубените си – синове и съпруга.

      Един ден той станал неволен слушател на разговора, който водели двамата стражи, охраняващи покоите му.По-високият и русият споделил, че бил сирак. Намерили го някакви селяни изхвърлен от водите на реката и го приели за свой син. По-нисичкият и смуглият казал, че също незнаел кой са родителите му. Жената, която го отгледала, го открила в гората. Царят огледал двамата стражи. Видял, че светлият приличал твърде много на него, а смуглият повтарял чертите на бившата му съпруга. За пръв път от години той се засмял от сърце. Спомнил си гласа от пещерата и за избора, който направил на младини.

      Казват, че царят ни не е с благородна кръв. Така казват, но мен това ни най-малко ме интересува. Моята младост мина под неговото управление, което управление доведе до укрепване на държавата. Сега, когато вече съм на преклонна възраст, изживявам дните в мир и благоденствие. Затова заслуга има именно – нашият цар с неблагородната кръв. Казват също, че повикал при себе си синовете си. Те трябвало да научат истината за произхода си, ала преди това той искал да ги изпита. Желаел да разбере дали са достойни мъже, защото само един достоен човек можел да го наследи. Затова ги пратил при пещерата. Там те трябвало да направят своя избор. 

     Казват, че …

     Това вече е друга история.