1.12.2021 г., 20:20 ч.  

Изборът 7 

  Проза » Разкази, Други
608 0 8
8 мин за четене

              Настанихме се удобно с Шарлот и зачетох на глас

  '' Скъпи Пиер, аз направих своя избор, избягах от този свят, за да се оттам  в полза на хората в нужда,... избрах расото пред модните дрехи...Ще ти разкажа накратко,.. Когато бях малко дете

преживях ужасен инцидент, паднах върху стърчащи предмети и се нараних непоправимо, мен ме спасиха, но загубих способността да имам деца. Болките отминаха, раните заздравяха, но мечтата да имам деца остана...Майка се поболя от случилото се и почина, това е моя вина, може би...

Баща ми се ожени повторно, и мащехата успя да ни прокуди от къщи , Адриан в кадетско училище

а аз в католическо девическо училище. Нямах никого на света освен Шарлот и родителите й...

Те успяха да ми дадат новото семейство и да ме направят това което съм. С Шарлот бяхме повече от сестри и приятелки... Дядо ми  по майчина линия е бил много богат човек, но и той и баба ми си отидоха млади от този свят, имам само смътни спомени от тях...Притежавал е акции, ценни книжа, облигации, Застрахователно дружество '' Юнион''...и след смъртта и на мама и  20 годишна

рзбрах, че съм много богата наследница с 65 % дял, а 35 % на Адриан...

Шарлот и родителите й ме подкрепяха в опитите си да рисувам, да пиша,..в Университета,... и

въпреки това чувството за вина не ме напускаше...

Спечелих конкурса и заминах за Гърция,.. там исках да търся спасение,.. но не успях...

Срещнах теб Пиер и семейството ти...

Скъпи Пиер,от начало мислех да те излъжа, че може да имаме деца,... макар и да знаех противното

и не посмях да ти кажа истината,... за това измислих да ме пазиш в първата ни нощ на съвъкуплението и ти го направи.. А можех ли непрекъснато да живея в лъжа, да попаря надеждите ви за деца...Не ми се сърди, че направих този избор,...от хилядите изследвания , които направих

доказваха, че не мога да имам свои деца,.. времето прекарано с теб беше и последната надежда за мен,.. Не исках да те лъжа по-вече,... а така обичах децата, радвах се на твоите племенници, и ми

беше тъжно, че не мога да имам свои деца...

Ако един ден имаш момиченце, дай му моето име - Мари-Елен...

Прощавай Пиер, прощавай, че не посмях да ти кажа всичко това...

Ще бъда безкрайно щастлива, ако се харесате с Шарлот,.. тя отдаде целият си живот за мен.

прекрасно момиче, с което израстнахме заедно...Тя заслужава да бъде щастлива и обичана...

Не, не издържах,.. мисля, че правилният ми избор беше това да избягам от всичко светско...

Дълго време се борех с това,.. дано изборът ми да е бил правилен...

Мили мои, знам че сте объркани, както са объркани мислите ми в тази купчинка листове....

Сега е ваш ред да се обичате...

Пиер, обичай Шарлот както мен, тя заслужава,... а твоето семейство Пиер, подейства като

катализатор в живота ми... Целувам те..... Мари-Елен Бурдие...''

- Госпожице, следващото писмо е за вас,...заповядайте

Шарлот отвори с треперящи ръце плика и тя зачете на глас...

'' Скъпа  Шарлот, това е Пиер, аз ти казвах, че рано или късно той ще ме потърси,.. щом

четеш това, значи е при теб,...Шарлот, оставям ти една голяма любов, грижи се за нея,.. и ти имаш нужда от любов,.. В моя избор...- и Шарлот се разплака и подсмърчайки продължи - Оставям къщата си на него, за да сте близо един до друг,.. Не ме търсете по света...

Аз ще съм щастлива, че и вие двамата сте щастливи,.. Това беше моят избор, сестричке, моя.

Мила ми Шарлот, това е единствената тайна, която пазех и от теб,.. Не ме съжалявай.

просто природата така е отредила,... едни да плачат от деца, други да плачат за деца.

Шарлот, захвърли аскетизма с който живееше и бъди пълноценна жена, не страдай заради мен

Дай живот...

Ще бъда  радостна ако това се случи между теб и Пиер,.. и ако имате момиченце,

дайте му име Мари-Елен....Обичам те Шарлот... твоя Мари-Елен Бурдие...''

Листът треперяше още в ръцете й, а тя не сваляше очи от него...няколко сълзи капнаха там

           Мари-Елен,.. Мари-Елен, мислех си негласно, кое светско не можа да преживееш,

щастието беше в ръцете ти,.. а ти реши да служиш на някаква измислена кауза,.. да търсиш

  изкупление за измислена вина в себе си, за която нямаш наистина вина...

Защо, защо,...колкото и да се питам сега, не мога да получа отговор, а и ти едва ли можеш да ми го дадеш вече...

- А, ето следващият плик,... доста обемист ми изглежда...Има писмо и някакви документи

Да започна с писмото...- извадих листа и зачетох с треперящ глас

'' Скъпи Пиер, това са официалните  документи заверени от съдия, че къщата е вече твоя,.. В моя

избор, тя няма да ми трябва,...разполагай с нея както намериш за добре, можеш да я продадеш или да живеете в нея...Пиер, ако Шарлот иска дайте писмата ми в Редакцията, да ги публикуват, ако

решите като книга или пътеписи,..В кашоните има дискове и флашки със снимки...

 Скъпи Пиер, обичайте се с Шарлот,.. Шарлот,приятелко моя, обичайте се с Пиер..''

завършваше написаното

Погледнах Шарлот, не мърдаше , прикована от вълнение, незнаейки къде да дене ръцета си,.. очите й гледаха с недоумение,.. не можеше да асимилира прочетеното...Тя ми даваше право да обичам друга жена,.. имах ли това право...защо постъпва така.

Пристъпих към Шарлот, изправих я, прегърнах я,.. после помилвах косата й, лицето...

Усните докоснаха челото й, бузките,...зацелувах изпръхналите й устни...Само очите й ме гледаха

спокойни и чакащи... Придърпах я по-близо до себе си и я зацелувах отново,.. тя не се

съпротивляваше и ми отвърна със същото....

Лицето й бе обляно в сълзи,.. целувах ги, попивах ги с устни,... притисках я към себе си.

- Шарлот, хайде в твоята къща, не мога тук,.. имам чувството, че всеки момент ще си дойде...

Седяхме вече на чашка коняк...

- Мари-Елен е много талантливо момиче, има картини из Художествени галерии,.. писателка,.. ето тези книги на средната полица са нейни,.. Тази тук е последната  от Гърция.. Беше преподавателка

в Университета, после спечели конкурса и отиде в Консулството, после..- и се разхлипа - Защо

направи това, защо този избор, защо не попита твоята Шарлот....

Прегърнах я, тя се отпусна на плещите ми и замря..

Погледнах през прозореца,.. две птиченца се гонеха от клон на клон и весело чуруликаха...

- Пишеше ми всеки ден от Гърция, аз й отговарях,.. Знам за теб , за семейството ти,...

за копнежите й...Имаме разрешението й, знам кой е издателят й, ако решим , можем да ги публикуваме...Ще бъдем горди, че едно от желанията й е изпълнено... Ще измислим и как

да изпратим хонорара в Сомалия, ако наистина е там... - изрече тя замечтано

              Ръката й погали рамото ми, врата ..лицето,.. стана ми приятно

На свой ред и аз направих същото,.. устните ни се намериха...

- Пиер, искаш ли да дойда да спим заедно  в едно легло...- неуверено попита тя

Легнахме под пухената  завивка,... Какво да правя,... не е етично да се нахвърля отгоре й,...

или нежно и кротко като английски  благородник, .. знам ли какво е писала Мари-Елен

Не смеехме да мръднем,...напъхах ръката си под главата й, нежно придърпах  тялото й  към моето,..

под нощните одежди тялото й тръпнеше в очакване,.. и гореше.

Разсъблякохме се..

Бавно се заопипвахме, нали не знаехме кой какво има...

Докосвахме се навсякъде, мълчаливи и любопитни...Междукрачието й бе влажно и потръпващо.

очакващо ...Проникнах бавно и нежно,.. поспирах за момент,...отново ,.. усещах учестеното й

дишане,.. тялото й потръпваше,.. лек стон се изтръгна от нея и пръстите й се впиха в гърба ми

- О, Пиер... - лекичко прошепна тя

Очите й ме погледнаха с благодарност, тялото й се отпусна още по-вече...

- Какво не направих както трябва,... - попита  тихичко тя

Отпуснах се и аз до нея,... милвах гърдите й,... коремчето.

- Пиер, извинявай,.. малко е необичайно за мен,.. аз,..аз не.. - и се разхълца

Разбирах я, далеч от града, кой знае че си тук, чакаша мъжки ласки,.. още по-вече се правиш на по-възрастна с тези очила ,прическа и дрехи,.. правилно е определението аскетка...

Галех я по голото тяло, целувах крачетата, .. хълбоците й,... ръцете ми нежно опипваха бедрата й от вътрешната страна....Сякаш Шарлот набра кураж, бавно се прехвърли върху мен...сега вече

се любихме всеотдайно...

                Събудих се по-раничко, все едно отивам първа смяна на работа...

                Тишина,.. няма я дрелката на съседите да пробива нескончаеми дупки....

Нито съседката да кряка истерично'' Пияницо, виж колко е часът, в шест часа сутринта ми се прибираш,.. мръснико мръсен...''

Или рев на дете '' Искааам, искаам...'' Какво искаш бе ''...'' Няма да ти кажааа...''

Блаженна тишина..

Шарлот тихичко дишаше в съня си...

Ето и тя до преди миг, бе направила своя избор за да направи други щастливи,.. не е поддържала 

връзки с мъже ,.. не е успяла да се омъжи...

Унесен в подобни мисли сигурно съм задрямал отново...

 

 

/ следва /

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Накара ме да се замисля. Дали Пиер е обичал истински Мари- Елена? Някак си много бързо прие в обятията си Шарлот. Кой всъщност е по-всеотдаен в любовта - Пиер, Мари-Елена или Шарлот? Наистина ме отвя в някоя приказка!🙂
  • Пепи, под секрет, винаги уважавам твоето мнение..независимо дали
    хвалиш или кориш... Ти си безпристрастна
  • Както и да е, но добре разказваш, казвала съм ти го.
  • Много ми хареса.
  • Не е странно Пепи, в една далечна страна случайно срещнах монахиня от един католически милосърден орден, която ми беше разказала, че е преживяла нещо подобно...
    И от тук може да се каже, че е по истински случай, е разбира се литературно окрасен Миночка и Таня
  • Това по истински случай ли е?
  • Много интересно, случва се и така, сякаш е приказка, хареса ми!
  • Все едно ме връщаш в епохата на романтизма. Някак странно ми е да го приема за реално в днешно време.
Предложения
: ??:??