em4ety (Емануела Кацарова)
41 54
7.12.2007 г., 19:27 ч.

Избрано мъчение 

  Проза » Други
883 0 3
Избрано мъчение


Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният  мрамор  и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата се спря за миг, въздъхна, разстели усмивка на устните си, натисна бравата и влезе. Той вече чакаше, макар тя да идваше десет минути по-рано. Изглеждаше съвсем различна от преди пет минути. Сега имаше вид на най-щастливата жена на света, макар в нея да беше толкова тъжно.Отиде, целуна го с добре прикрита досада и му се усмихна. Прегърна го и той я притисна силно към себе си. Щом я попита защо носи очила, тя отговори, че я болят очите. Той за пореден път повярва на лъжата и...

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси на Соня,а за Арлина ще кажа,че това е измислена героиня.....
  • странно е ама хубавоо
  • И аз за пореден път заявявам,че маските не ви помагат да живеете по-леко...те чисто и просто ви стопират живота...Изборът чий е?!?
Предложения
: ??:??