Избрано мъчение
1.2K
0
3
Избрано мъчение
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата се спря за миг, въздъхна, разстели усмивка на устните си, натисна бравата и влезе. Той вече чакаше, макар тя да идваше десет минути по-рано. Изглеждаше съвсем различна от преди пет минути. Сега имаше вид на най-щастливата жена на света, макар в нея да беше толкова тъжно.Отиде, целуна го с добре прикрита досада и му се усмихна. Прегърна го и той я притисна силно към себе си. Щом я попита защо носи очила, тя отговори, че я болят очите. Той за пореден път повярва на лъжата и...
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата се спря за миг, въздъхна, разстели усмивка на устните си, натисна бравата и влезе. Той вече чакаше, макар тя да идваше десет минути по-рано. Изглеждаше съвсем различна от преди пет минути. Сега имаше вид на най-щастливата жена на света, макар в нея да беше толкова тъжно.Отиде, целуна го с добре прикрита досада и му се усмихна. Прегърна го и той я притисна силно към себе си. Щом я попита защо носи очила, тя отговори, че я болят очите. Той за пореден път повярва на лъжата и...
© Емануела Кацарова All rights reserved.
