Беше се качил на часовниковата кула и гледаше звездите. След всеки порив на вятъра се доближаваше до ръба. Дали наистина тази нощ трябва да свърши всичко. Няма смисъл в това живуркане, болката и проваленият живот. Погледна към пустия булевард. Някакво сребристо облаче мина край него и изчезна.

Странно, когато си към края любопитството е опънато на струна. И най-малките неща ги възприемаш прекалено чувствително и си задаваш хиляди въпроси.

Надвеси се да види, какво е това и полетя надолу. Инстинктивно протегна ръка и се вкопчи в голямата часовникова стрелка. Усети силна болка в пръстите и по дланта му потече кръв. Хвана се и с другата ръка за острия метал.

Беше 12 без 15.

- Глупаво е да искам помощ, като ти се нуждаеш повече.

Вдигна глава. Над него висеше нежна фея. Крилото и се беше забило в малката стрелка.

- Ще се опитам да ти помогна.

Вложи цялата си сила да се повдигне, но и двете му ръце започнаха да кървят.

- Недей! По-добре да изчакаме твоята стрелка да се придвижи нагоре, за да можеш да стъпиш в центъра.

- Добре. Ще почакам, но не знам, докога ще издържа така. Ръцете много ме болят.

- Дай ще си говорим, за да не мислиш за болката. Ти, как стигна до тук?

- Много дълго е за разказване, но самото падане беше, за да те видя.

- Мен?! 

- Да, теб. Видях, като минаваше и после изчезна. А ти?

- Обичам да летя нощем със затворени очи и да си мечтая.

Стрелката потрепна и се премести.

- Само минута ли е минала?

- Да.

- Времето има странно измерение. Не е това, което ни показва часовникът.

- Когато мислиш за часовника тече по-бавно. Мисли си за друго. За нещо хубаво.

- А, ако нямам хубави моменти в живота?

- Всеки миг от живота е хубав, просто ти не си живял истински, ако не си го усетил.

- Какво значи истински?

- Много просто, да усетиш с цялото си тяло с ума си, че си жив... В това е красотата.

- А обратното на това?

- Просто си умрял, но все още жив. Не си чувствал нищо.

Той се засмя.

- Явно съм жив, защото ръцете ме болят адски.

- Ето виждаш ли, дори болката е живот и очакване да изчезне.

Стрелката потрепна отново.

Следващата минута живот.

Вече не усещаше пръстите си. По мишниците му се стичаха капки кръв.

- Как се казваш?

- Ин.

- Интересно име. На английски е дар, а на китайски определя женствеността... Знаеш ли... Май ще изпусна стрелката?

- Спри да мислиш, че ще я изпуснеш. Просто вярвай, че можеш да я държиш завинаги. Вярата е тази, която дава сили. Помисли, колко малко остана да стъпиш на оста и да си свободен. Така и мен ще ме освободиш.

- А после, какво ще правя на тази земя?

- Ще живееш, ще бъдем заедно.

- Съмнява ме. Ти ще отлетиш по своя път и аз ще съм отново сам.

- Един път усетил ли си ме, винаги ще бъда с теб, дори и като отлетя.

Стрелката отново потрепери.

Бавно се плъзгаше към центъра.

- В живота си съм бил с толкова мечти в мен, отлетяха и ги няма.

- Аз не съм мечта! Аз съм истинска.

- Много искам да съм до теб, да освободя крилото ти и да усетя полъха, като литнеш.

- И това ще стане.

Този път усмивката му беше някаква гримаса.

- Опитвам се да го повярвам...

Отново... Мина минута. Вече чувстваше, че се задушава. Едва сега осъзна, колко мъка е изпитал Христос на Кръста.

- Ин, може ли човек да чувства радост от живота, когато се е отказал от него?

- Не, ако изпитваш радост, значи си жив и ти се живее.

Опита се да поеме дълбоко въздух и изкрещя:

- Аз съм жив...

Пръстите му един по един се откачиха от стрелката и той полетя надолу с разперени ръце...

И... Стана чудо. Ръцете му се превърнаха в крила...

Полетя нагоре и повдигна своята малка приятелка.

- Видя ли, че трябва да Вярваш! В това е Животът!.

Камбаната на часовника шумно започна да отброява дванадесетия час.