Изчакай още малко
Беше се качил на часовниковата кула и гледаше звездите. След всеки порив на вятъра се доближаваше до ръба. Дали наистина тази нощ трябва да свърши всичко. Няма смисъл в това живуркане, болката и проваленият живот. Погледна към пустия булевард. Някакво сребристо облаче мина край него и изчезна.
Странно, когато си към края любопитството е опънато на струна. И най-малките неща ги възприемаш прекалено чувствително и си задаваш хиляди въпроси.
Надвеси се да види, какво е това и полетя надолу. Инстинктивно протегна ръка и се вкопчи в голямата часовникова стрелка. Усети силна болка в пръстите и по дланта му потече кръв. Хвана се и с другата ръка за острия метал.
Беше 12 без 15.
- Глупаво е да искам помощ, като ти се нуждаеш повече.
Вдигна глава. Над него висеше нежна фея. Крилото и се беше забило в малката стрелка.
- Ще се опитам да ти помогна.
Вложи цялата си сила да се повдигне, но и двете му ръце започнаха да кървят.
- Недей! По-добре да изчакаме твоята стрелка да се придвижи нагоре, за да можеш да стъпиш в центъра.
- Добре. Ще почакам, но не знам, докога ще издържа така. Ръцете много ме болят.
- Дай ще си говорим, за да не мислиш за болката. Ти, как стигна до тук?
- Много дълго е за разказване, но самото падане беше, за да те видя.
- Мен?!
- Да, теб. Видях, като минаваше и после изчезна. А ти?
- Обичам да летя нощем със затворени очи и да си мечтая.
Стрелката потрепна и се премести.
- Само минута ли е минала?
- Да.
- Времето има странно измерение. Не е това, което ни показва часовникът.
- Когато мислиш за часовника тече по-бавно. Мисли си за друго. За нещо хубаво.
- А, ако нямам хубави моменти в живота?
- Всеки миг от живота е хубав, просто ти не си живял истински, ако не си го усетил.
- Какво значи истински?
- Много просто, да усетиш с цялото си тяло с ума си, че си жив... В това е красотата.
- А обратното на това?
- Просто си умрял, но все още жив. Не си чувствал нищо.
Той се засмя.
- Явно съм жив, защото ръцете ме болят адски.
- Ето виждаш ли, дори болката е живот и очакване да изчезне.
Стрелката потрепна отново.
Следващата минута живот.
Вече не усещаше пръстите си. По мишниците му се стичаха капки кръв.
- Как се казваш?
- Ин.
- Интересно име. На английски е дар, а на китайски определя женствеността... Знаеш ли... Май ще изпусна стрелката?
- Спри да мислиш, че ще я изпуснеш. Просто вярвай, че можеш да я държиш завинаги. Вярата е тази, която дава сили. Помисли, колко малко остана да стъпиш на оста и да си свободен. Така и мен ще ме освободиш.
- А после, какво ще правя на тази земя?
- Ще живееш, ще бъдем заедно.
- Съмнява ме. Ти ще отлетиш по своя път и аз ще съм отново сам.
- Един път усетил ли си ме, винаги ще бъда с теб, дори и като отлетя.
Стрелката отново потрепери.
Бавно се плъзгаше към центъра.
- В живота си съм бил с толкова мечти в мен, отлетяха и ги няма.
- Аз не съм мечта! Аз съм истинска.
- Много искам да съм до теб, да освободя крилото ти и да усетя полъха, като литнеш.
- И това ще стане.
Този път усмивката му беше някаква гримаса.
- Опитвам се да го повярвам...
Отново... Мина минута. Вече чувстваше, че се задушава. Едва сега осъзна, колко мъка е изпитал Христос на Кръста.
- Ин, може ли човек да чувства радост от живота, когато се е отказал от него?
- Не, ако изпитваш радост, значи си жив и ти се живее.
Опита се да поеме дълбоко въздух и изкрещя:
- Аз съм жив...
Пръстите му един по един се откачиха от стрелката и той полетя надолу с разперени ръце...
И... Стана чудо. Ръцете му се превърнаха в крила...
Полетя нагоре и повдигна своята малка приятелка.
- Видя ли, че трябва да Вярваш! В това е Животът!.
Камбаната на часовника шумно започна да отброява дванадесетия час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
