Изглежда като реклама, ама не е 2

ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е (2)

    Един ден решихме да си купим съвременно средство за чистене от Телешоп, та да можем и ние да турнем табела „Образцов дом“, дет ша са вижда от пътя. Купихме си няк`ав уред, дето произвежда пара и чисти безотказно, както пишеше в рекламата. 
Жината кат зе да чисти с него, са отлепиха плочките в кухнята поради силната температура, а кат насочи без да иска струята към канарчето, направо го разсъблече, та сега се разхожда из клетката голо като фолк-певица. Да беши минало само с туй, нейсе. Ама ми задръстиха он-лайн пощата с писма. Рекох веднъж да вляза в нея и понеже вратата й са отваря навътре, компютъра ми речи: „Ни можити да си влезити в пощата, поради претоварване на сървъра.
    Както и да е. Повиках шестгодишния си внук да оправи нещата. С няколко бързи команди той откачи вратичката от пантите и какво да видя – пълно вътре с писма от Телешоп. Предлагаха ми разни продукти Боже, какво разнообразие – кат почниш от фиби за коса, дет` ти масажират черепа, та са стигни до надуваеми дюшеци, пълни вътре с наколенките на доктор Ливайн. Спрях се на масажор, понежи жината от преди да са оженим, се иска да я масажирам. И го пратиха! Един голям пакет. 
    Ядовете почнаха като видях какво пише на фактурата – 156,99 лв. Усетих как двата косъма, дето са ми на главата, щръкнаха като антенки. Викам си: „Абе, тия да не са ни пратили произведение на изкуството?!“ Разопаковах го и какво да видя – хлебопекарна и до нея едно таквоз малко нещо, прилича на трикрако столче, само че отгоре не е равно, а има дървена топка. Отдолу крачетата завършват с по-малки топки. Упътването са оказа шеснайсе страници, та доста време са блещих, докато се образовам по въпроса. Освен туй ма светнаха, че хлебопекарната е бонус – демек, излиза ни без пари. Направо щях да фръкна от радост.
    Вечерта като са върна жената от работа, каза, че щяла да ме натика във въпросната машина и да пусне най-страшната програма. Бая са беши ядосала. Наложи са да изплещя сички хубави думички, дето ги знам, докато й мини. Ама като й изчезна адреналина, я заболя гърба. Викам: „Видя ли сега за к`во става въпрос? Събличай са гола до кръста и лягай по корем!“ Съблечи са тя, легна, а аз фанах нещото за голямата топка, както пише в упътването и зех да я търкам дето я боли. Тя взема да пищи, ама аз продължавам, щото тя тъй си пищи като й стане хубаво.
    По едно време са звъни на вратата. Като по филмите: тъкмо жената щеши да изпадне в екстаз и са намери някой да развали работата. Отивам да отворя, гледам насреща някакъв пръч с брада и чорлав – почти си приличаме. „Добър вечер! Аз съм от агенцията за защита на жената.“
    И докато да кажа: „Мойта си жена аз я защитавам“ – са намърда право в спалнята, без да са съобразява, че жена ми е сал по една анатомия.
    „К`во си направил – вика. – Гърба й прилича на картите на оня смешник от Би Ти Ви, дето показват циклоните“. И додето му кажа, че действам по изпратените ми инструкции, оня й метна едно одеало и я отнесе. На вратата ми вика: „След една седмица се обадете на тоз и тоз телефон за допълнителна информация.
    Хубаво, ама не изтраях седмица, щото ми свършиха консервите. И се обадих три дена предварително: „Ало, Агенцията за… аха… къде ми е жената?“ – подхождам директно. Оня вика: „Дадохме я за повторно омъжване. Ако искате да подадете възражение, ще трябва да заплатите на касата 1500 лева.“ „Абе, жена ми да не е лека кола, дигната от паяк – развиках се аз. – Де ви е офиса?“ Ама оня затвори, преди да му прочета номера на гражданския брак, в който си пишеше черно на бяло, че жена ми вече е изглупяла.
    Имам само 1400 лева. Няма да стигнат да си прибера жената, че и за дело против Телешопа няма да има. Ша си купя консерви. 
27. 01. 2014 г.
Русе