Днешният ден пак се оказа предопределен от съдбата: първо - до обяд ме гонеше отвратително главоболие, като следствие от снощното напиване и второ, когато се прибрах в общежитието, разбрах, че Вълевски се е върнал отнякъде и ме е търсил. Ясно, че тази вечер се заформя  грозна пиянска сбирка, но щом така е писано...

Вълевски беше долу в барчето на общежитието; масата, на която седеше, бе затрупана с чаши, бутилки и прочие. Откъде ли е  взел пари? На масата му стояха два типа, които слабо познавам; най-вероятно са на кьорсофра, Вълевски обича да черпи, щом разполага с пари. Щом ме видя, наля в една голяма чаша водка и кимна, един вид – сядай. Нейсе, отиде тя.

- Стига с тоя алкохол!

- Взимай - подава ми вместо отговор чашата той.

Та така, седнахме. Чашите звънят. На масата има колкото си искаш водка. По едно време влезе някаква мадама и седна на коленете на Вълевски, той не ù обръща внимание и продължава да пие. Коя ли е тая? Май съм я виждал някъде из университета; сигурно Вълевски я е свалил съвсем наскоро.

- Дай и на мен да пия - глезено се обръща тя към Вълевски.

Той ù подава някаква празна чаша и започва да налива в нея.

- Ще пия от твоята.

Вълевски ù подава чашата си, мълчаливо дърпайки от цигарата си. Онази  отпива, след това  му казва нещо тихо на ухото, след което си тръгва.

- Каква е тази? - питам го аз.

- Цигуларка.

- Цигуларка?

- Учи музикална педагогика...

- При нея ли беше тези дни?

- Е, бях отседнал някой ден, но се върнаха техните и трябваше да се махам...

- И сега е при теб?

- При мен?... Ти да не си луд!...

- Защо да съм луд?

- У тях все стържеше на тая цигулка.

- Тъкмо ще се ограмотиш малко музикално...

- Не ми действа добре този инструмент.

- Хе, че ти вечер се прибираш обикновено пиян... Не ти ли е все едно, като си на пет водки, дали цигулка свири или вратата  скърца?

- Майната ти - Вълевски отново налива в чашите, след което замислено отпива  и придобил съвсем сериозен  израз, се навежда:

- Знаеш ли, мисля да ходя в Тайланд?

- За какво пък там?

- Да речем, че съм решил да изживея живота откъм всичките му страни, пък после...

- Какво после?

- Когато бях на Крит, срещнах един португалец, който ми каза, че  там било страшна евтиния...

- Какво ще купуваш пък оттам?

- Гледай реалистично на нещата, там е най-евтината марихуана, най-евтините проститутки, салони за масаж и прочие - Вълевски ме потупва по рамото, след което поверително ми говори:

- Ще отидем първо там, за да изживеем житейските наслади, а после отиваме в някой тибетски манастир, за да станем съвършени...  нали винаги си казвал, че това е най-важното от всичко. Ето ти план-график за издигане до небето - вдига чашата Вълевски с жест, означаващ наздраве. Поглеждам водките на масата: доволно много са; има не само да се напием, но и да се натровим и да умрем.

Главата ми е натежала. Боже, как всичко се повтаря. Всяка вечер едно и също. Защо ли трябваше да се наливам?

- Къде? - пита ме Вълевски, виждайки ме да ставам.

- Не мога повече, ще се издрайфам - отвръщам му, клатушкайки се към вратата.

.............