“I don`t know who am I,
I hate myself and I want to die.”
Щукна му да я изнасили.
Впоследствие, ако достигнеше необходимото ниво на въодушевление – да я убие.
Чувстваше се съзидател.
Камбанката при входа на вратата звънна.
Погледът му се спусна от високо разположените наопаки чаши, спря се върху бар-плота, сетне бавно и протяжно се плъзна по него, ала духът му беше слаб и не можеше да води очите. Случиха се пресекулките – насечени разлятости, които се спъваха по гладката мраморна повърхност, превиваха се от болка, надигаха се сред унес и отново се провлачваха докъм края на дългия плот. Там погледът застина. Очите – откъснато неприсъствени – понечиха да се повдигнат, люшнаха се в празното усилие на своята мъка и неминуемо щяха да се сринат, ако отзвукът на заглъхналата вече камбанка не докосна за последно съзнанието и не го пробуди.
Нечутите стъпки на някой си. И дамата с него.
Тъмата в мрачните зеници закоравя. Само ръката се пресегна. И чашата с мастика, както и другата такава, но с а ...