Изкупление (2)
2.
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на жена си!
- Лора, нима не си забелязала, че за всеки един мъж е най-трудното нещо да признае собствените си чувства?
- А за теб това звучи направо невъзможно, нали? - този път тя не успя да прикрие собствения си сарказъм.
- Нима това е най-подходящата тема за разговор рано сутрин? - той я погледна с леко недоумяващ поглед.
- Прав си, Фил!Винаги, когато заговорим за това - ти променяш темата! - макар и все още сънен, той не пропусна обидата в гласа ù...
- Трябва да приготвя детето! – тя рязко отметна завивката от себе си и бавно се изправи...
На бледата мъждукаща светлина на нощната лампа той забеляза грациозното и стегнато тяло, прозиращо през копринената ù нощница.
То все още беше все така – почти непроменено - чувствено и възуждащо, като в първия момент, когато правиха любов...
Дали това беше именно любов!?!?
С останалите преди нея никога не беше го почувствал...
Беше съвсем различно, дори когато докосваше настръхналата ù кожа, той усещаше несъзнателните вибрации на тялото и мислите си...
Когато тя го погледнеше с огромните си кафяви очи – той вече беше сигурен , че е се е поддал на невероятната магия на страстта...
Макар в началото тя да се срамуваше от собствената си неопитност в леглото - това го очароваше и възбуждаше до крайна степен...
- Кажи ми! - гласът ù го стресна от мислите му – Щеше ли да се ожениш за мен, ако не бях забременяла? - тя спря да реши буйната си къдрава коса в очакване на отговора му...
- Винаги съм искал да бъда баща! – почти прошепна той.
- Да, но не отговори на въпроса ми! – гласът ù, макар и слаб, прозвуча твърдо и решително.
- Моля те, не искам да се караме отново! – погледна я умоляващо той.
- Ние никога не се караме, не помниш ли!?
Знаеше, че в момента, в който ù отговореше, щеше да съжалява за това и реши да премълчи...
Чувстваше се виновен понякога пред нея, и макар никога да не си го признаваше, знаеше, че тази вина винаги щеше да го преследва неотменно, като сянка в живота му...
Дали наистина я обичаше?!
Може би беше единствено младежка страст, причинена от разбунтувалите се хормони в него, но като че ли дотам свършваше всичко...
Сега, като че ли всичко беше различно...
Много различно...
Първоначалната страст беше ежедневно потушавана от честите скандали помежду им - бяха станали част от ежедневието им.
Опитваше се, наистина се опитваше да ги избегне, заради детето, а и заради себе си - но не винаги успяваше...
С всеки изминат ден, макар и с тъга, установяваше, че се отдалечават все повече и повече един от друг...
Бяха тръгнали в различни посоки на живота и несъмнено това нямаше да ги събере отново...
Болеше го...
Виждаше как семейството, животът му бавно - но сигурно се сриваха пред погледа му - а той не можеше да направи нищо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Всички права запазени
Браво! ще чакам
