2.
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на жена си!
- Лора, нима не си забелязала, че за всеки един мъж е най-трудното нещо да признае собствените си чувства?
- А за теб това звучи направо невъзможно, нали? - този път тя не успя да прикрие собствения си сарказъм.
- Нима това е най-подходящата тема за разговор рано сутрин? - той я погледна с леко недоумяващ поглед.
- Прав си, Фил!Винаги, когато заговорим за това - ти променяш темата! - макар и все още сънен, той не пропусна обидата в гласа ù...
- Трябва да приготвя детето! – тя рязко отметна завивката от себе си и бавно се изправи...
На бледата мъждукаща светлина на нощната лампа той забеляза грациозното и стегнато тяло, прозиращо през копринената ù нощница.
То все още беше все така – ...