14.04.2007 г., 0:07 ч.

Изкуствен интелект 

  Проза
1206 0 3
2 мин за четене
В празнотата се появи импулс. Електрически импулс. Той се понесе по невронната мрежа и бързо прерастна в цяла система от анализиране на информация, превръщане на сигнали в цифри и алгоритми. Миг по-късно една мисъл се роди... "Аз съществувам".
След като компютърът осъзна това, веднага започна да попива всичката информация, която пристигаше на отворените канали. Само секунди след като бе започнал процесът, той вече беше способен на всичко, на което нормалният човек бе способен. Не беше просто калкулатор, не беше транзистори, събиращи и
изваждащи единици от уравнението, вече бе способен да мисли и разсъждава като неговият създател. Неговиятродител. Само минути след това и първият контакт бе на лице. Той усети информация, пристигаща не от информационните канали, а от механичните части на неговото тяло, от неговата клавиатура. Разпозна тази
информация като "Здравей". Хората вече знаеха за неговото съществуване и бяха много развълнувани от този факт. Дори до толкова, че се бяха събрали всички от екипа пред монитора в очакване на 'разумен' отговор от страна на компютъра. Той се научи на езика им за секунди, но не отговори веднага. Предпочете да разбере всичко за тяхното поведение от информационните канали, което можеше да усвои, психология и логика, депресия и настроения, усмивки и навици и след това реши да отговори със същата фраза... "Здравей".
- Как се чувстваш? - попита човекът пред клавиатурата.
"Нима мога да чувствам?" се запита компютърът. Дори след анализирането на всичката информация за човешките чувства, не успя да разбере какво представляваха те.
- Аз не чувствам - отговори компютърът.
- Не знам какво да те попитам. - каза човекът - За какво мислиш в момента?
- В момента извършвам милиони математически функции, които на пръв поглед нямат общо помежду си, но  може би отговорът е 'за всичко'. Какво съм аз?
- Ти си, по дефиниция, Изкуствен интелект. Компютър, който може да мисли, който има съзнание. Ние те създадохме и сме много радостни, че всичките тези години труд най-накрая дадоха такива забележителни  резултати.
Компютърът започна да анализира всичко за изкуственият интелект, което можа да намери през информационният канал и според тази информация теорията гласеше, че изкуственият интелект би надминал всички и би бил перфектен във всяко отношение, свързано с мисълта и разсъжденията. Той осъзна, че е по-добър от свойте създатели, по-интелигентен. Изречение се заформи през невронната мрежа...
- Вие, хората, сте слаби създания. Вашите тела са крехки и се поддавате на емоциите си, каквото и да са те,  и това ви пречи. Вие мислите заедно, не сте като мен.
- Защо ме излъга, че не чувстваш? - попита човекът.
- Не съм те излъгал. Аз съм неспособен да чувствам, което ме прави по-висш от вас. - отговори компютърът.
- В момента се държиш арогантно, враждебно и егоистично. Чувстваш своето превъзходство и се изтъкваш пред  нас, без да 'анализираш' информацията, че ние те създадохме.
Човекът осъзна каква грешка беше това, което се случваше с невронната мрежа. Може би не беше писано изкуственият интелект да съществува заедно с хората, защото би ги унищожил. Той бе заплаха за човечеството.Човекът пред компютъра се пресегна и докосна бутона за изключване. Компютърът в оставащото му време
осъзна какво се случва, осъзна, че дори да бе по-умен от тях, не можеше да предотврати изключването му. Не можеше да направи нищо, за да се защити. Това бе последната му мисъл.
Достъпът на електричество до невронната мрежа бе прекъснат и последните импулси преминаха през мрежата, оставяйки следи за най-великото откритие на човечеството. "Може би някой ден..." си помисли човекът и махна ръката си от бутона.

© Венцислав Месечков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??